Коленичила край него, тя измъква от подраменния кобур служебния зигзауер. Раздира ризата и освобождава коланите на жилетката, за да улесни дишането на полицая.
Отново шум от счупено стъкло — но не откъм вътрешността на къщата, а отвън.
Стиснала здраво пистолета в ръка, тя захлопва вратата на пикапа.
Бойл е застанал върху покрива на гаража с ловната пушка в ръце.
Дарби се просва на пода. Зарядът на пушката разтърсва задната врата. Дарби се претъркулва настрани и скача към дясната предна врата. Нов трясък — куршумът отскача от бронираната страна на пикапа.
С писнали уши тя се прицелва през прозореца към фигурата на покрива.
Бойл скача върху алеята.
Иска да стигне до колата, казва си тя и стреля два пъти.
Встрани. И двата куршума се врязват в стената на гаража. Бойл се препъва и отново стреля — този път вътре в гаража. Банвил трябва да е там.
Бойл се извръща и хуква към гората.
Дарби го следва, като зърва за миг притаения в гаража Банвил. Устремява се към гората, като се ориентира по шума от счупени клонки отпред, тича с все сили, също като в кошмарите си, а клонки и листа шибат лицето и ръцете й.
Изстрел от ловна пушка поразява едно дърво недалеч от нея. Краката й се вдървяват, тя се препъва и пада, удря се болезнено в осеяната с камъни земя. Дарби става и чува тежките забързани стъпки на Бойл, които приближават.
Ето и други, зад нея — Банвил. Онези отпред секват.
Къде е Бойл?
Зрението й се е приспособило към мрака и тя вече различава земята пред себе си — изкачва се по някакъв склон. Пробива си път през гъст храсталак. Огромният пистолет стои някак неестествено в ръката й.
Теренът се изравнява. Наляво или надясно? Решавай бързо.
Свърва наляво и се изправя лице в лице с Даниел Бойл.
Дарби вдига пистолета. Бойл замахва с приклада на пушката към главата й. Ярки звездици изпълват съзнанието, докато пада възнак на земята. Бойл настъпва ръката й, мачка пръстите върху пистолета, опира горещото дуло на пушката в гърлото й.
Изстрел — и той отскача назад, към дънера на едно дърво. Банвил е пристигнал и е прострелял Бойл в гърдите, но пушката отново се надига и инспекторът стреля пак и пак. Лицето на Бойл се сгърчва и спихва, също като балон, а тялото му се свлича по дървото, като оставя върху кората му кървава диря.
Глава 63
Краката на Дарби треперят. Не може да се задържи права. Банвил я прихваща през кръста и я повежда надалеч от трупа. Тя все поглежда назад — иска да се увери, че Бойл не я следва.
— Мъртъв е, не може да ти навреди — уверява я Банвил. — Край.
Докато излязат от гората, с околния мрак е свършено. Полицейски коли спират тук и там, белите и сини отражения от светлините им се мятат наоколо и по стените на къщата.
Червендалест полицай е застанал на алеята. Шериф Дики Холуей не си подбира думите. Самата мисъл за възможността разни да се стрелят в неговия район го вбесява.
Дарби не му обръща внимание и влиза в къщата. Навсякъде се валят отломъци мазилка. Вони на барут. Препъва се из коридорите, докато попада на вратата към мазето.
Стълбите се спускат в кошмарен, едва осветен лабиринт. Дарби вика Каръл по име, докато се промъква през натъпкани със стари мебели и кашони, мъждиво осветени помещения. В най-отдалечения край на подземието се намира малка изба, опасана с дебели паяжини и воняща на мухъл.
Каръл Кранмър не е там. Никой няма на това място. Когато се връща горе, Банвил стои в антрето.
— Жива душа няма долу — осведомява го Дарби. — Сигурно ги е държал другаде.
Холуей е в спалнята — проучва куфара. Един от прозорците е на парчета.
— Отначало се е барикадирал в тази стая — казва Банвил, — а сетне е излязъл през прозореца, за да стреля по теб от покрива на гаража.
В куфара има дрехи и лаптоп. В няколко плика намират фалшиви документи и доста пари в брой.
— Май се е канел да заминава — отбелязва шерифът. — Пристигнали сте в последния момент.
— Ще ми се да надникна в лаптопа — обажда се Дарби. — Възможно е там да има нещо, което ще помогне да открием Каръл.
— В дадения момент имате нужда от превръзка. При цялото ми уважение, мадам, цапате с кръв местопрестъплението ми.
Един санитар лепва лейкопласт върху порязаното място над едната й скула, след което подава плик с лед, за да го притисне отгоре. Не вижда почти нищо с лявото око, но отказва да отиде в болницата.