— Не.
— Каръл не е там.
— Какви ги дрънкаш?
— Първо да попитам нещо за оперативната група от ФБР. Разполагат ли с хеликоптер?
— Един „Блек Хоук“. Защо?
— Оборудван ли е с инфрачервени сензори?
— Какво имаш предвид, Дарби?
— Разберете това и ме потърсете на мобифона на Банвил. Да ви дам ли номера?
— Имам го. Кажи ми все пак…
Дарби прекъсва. Хората на шерифа се готвят да започнат претърсване за евентуални пресни гробове.
Половин час след това се обажда отново Евън.
— Хеликоптерът има сензори.
— Ще ми трябва за претърсване на една гора — съобщава Дарби. — Ще се издирва прясно закопан труп. Може би повече от един.
— Къде се намираш?
— Най-напред искам да узная поради какви причини вашата прекрасна организация ми измъкна случая.
— Казах ти вече — засекретен е…
Дарби затваря.
Евън звъни незабавно отново.
— Отстраняването ти от това разследване не е моя идея, нито отговорност.
— Известно ми е — имахте притеснен вид, когато разбрахте.
— Поставяш ме в крайно неудобно положение. Нямам право да…
— Ще ми кажете какво става още сега, или пак ще затворя.
Евън замълчава.
— Дочуване, специален агент Манинг.
— Онова, което ще ти кажа сега, си остава единствено между двама ни. Питат ли нещо в тази връзка — отричам до гроб.
— Не се безпокойте, напълно съм наясно с начините ви на действие.
— Мъжът, когото ликвидирахме, се казва Ърл Славик. Той е бивш наш информатор, внедрен в средите на расистка организация, заподозряна в съпричастност с бомбения атентат в Оклахома сити. Докато ни снабдявал с информация относно тази организация, Славик започва индивидуална дейност по расово прочистване и отвлича жени в района. Повикаха ме на помощ. Докато се ориентирам в обстановката, Славик си събра партакешите и офейка. Оттогава не сме преставали да го издирваме.
— Значи от самото начало сте били наясно с ролята му при отвличането на Каръл Кранмър заради открития отпечатък от подметка.
— Да, казах ти го вече.
— Но не ми казахте, че неговият ДНК профил е въведен кодиран в системата. Не ми казахте, че случаят е засекретен. Така че когато тя изплюе съвпадение, вие във ФБР моментално научавате и пристигате да заметете следите тихомълком. Не ви се ще всичко живо да разбере, че похитителят на жени е бивш сътрудник на ФБР. Човешките останки, които открихме с вас, са на негова жертва, нали така?
— Поздравления — отзовава се Евън хладно. — Подредила си всички съставни части.
— Последен въпрос: как установихте къде се крие Пътника? Простете — Ърл Славик.
Евън замълчава.
— Нека отгатна — продължава Дарби. — Чрез намерената от мен карта. Стигнали сте до Славик благодарение на IP адреса върху нея.
— Нали разменяме информация. Твой ред е.
— Намерихме килии като онази от снимките с Каръл. В сграда, която е собственост на Даниел Бойл. Обзалагам се, че той е „изпържил“ Славик с всичките подхвърлени улики.
Евън отново мълчи.
— Има изгледи голяма буря да се разрази над главите ви, момчета — отбелязва Дарби. — Надявам се да не стигне до медиите. Има да нищят тая работа поне година. Но надали. Вие ги разбирате добре тия неща — ще съумеете да замажете работата. Стане ли нужда да се прикрие истината, няма по-големи майстори от федералните власти.
— Къде е Бойл?
— Мъртъв е.
— Ти ли го уби?
— Банвил. — Тя съобщава на Манинг местонахождението си. — Не забравяйте хеликоптера.
Дарби прекъсва. Затваря очи и притиска леда към лицето си. Кожата й изстива и загубва чувствителност.
Глава 65
Военният хеликоптер привършва втора обиколка над гората, без да засече топлинно излъчване. Или Бойл е убил Каръл още преди няколко дни, или пък е заровил тялото твърде дълбоко.
Издирването ще продължи утре заран точно в осем часа, когато на мястото ще е пристигнал отряд следотърсачи със специално обучени кучета, придаден към полицейското управление на щат Ню Хампшир. Случаят е вече техен.
Съдебни експерти от щатската лаборатория са тук, разделени на две групи: едната обработва къщата, а втората — гората.
Евън е лишен от достъп и до двете. Прекарва времето си в разговори по телефона, докато крачи под вековните дъбове в края на поляната. Дарби се разправя с двама от инспекторите на Холуей.