Куп не я насърчава. Дарби усеща парещите сълзи и се мъчи да ги потисне с дълбоко дишане.
Сетне нещо се надига у нея. Нещо грозно и остро като бръснач — истината, която е таила в себе си през всичките тия години. Когато сълзите отново напират, тя не се бори с тях — няма повече сили за това.
— Мел пищеше. Грейди държеше нож до гърлото й, а тя го молеше за пощада. Умоляваше и мене да сляза, за да й помогна. Аз не го направих… Не съм викала Мел да идва у нас… нито да довежда със себе си Стейси — бе нейно решение. Тя е поискала да дойде — не аз… Но всеки път, когато видя майка й, начина, по който ме поглежда — сякаш аз съм виновна за изчезването на Мел — ме обзема желание да й кажа истината. Ще ми се да я изкрещя в лицето й, за да прогоня от него оня ужасен израз.
— А защо не си го сторила?
Дарби не знае отговора на този въпрос. Как да обясни, че с част от душата си ненавижда Мел заради идването й през онази нощ и задето доведе Стейси? Как да обясни вината, която я измъчва не само заради онова, което се случи, но и заради чувствата си по-късно — на вина, но и на гняв?
Затваря очи и се връща към оня миг пред училищните шкафчета, когато Мел я попита дали не могат трите отново да бъдат приятелки. Какво ли би станало, ако беше казала да? Щеше ли самата тя да е още жива? Или щеше да лежи някъде в гората, където никой не ще я открие?
Куп отпуска огромната си ръка върху раменете й. Дарби се обляга на него.
— Дарби?
— Какво?
— Не мисли повече за Мелани… Постъпила си правилно.
Дарби не проговаря, чак докато излизат на Шосе номер 1. Пред очите й се разстилат светлините на Бостън.
— Мисля си за деня, в който Евън ме намери на плажа и ми разказа за Виктор Грейди и Мелани Крус. Случи се преди повече от двайсет години. Двайсет години. Още не съм го приела напълно.
— И то ще дойде.
— Е, да.
— Ако някога ти се прииска отново да говориш за това, аз съм насреща. Знаеш го, нали?
— Знам.
— Добре. — Куп я целува по темето. Не я освобождава от обятията си. А и тя не го иска.
Зората пуква, тъкмо когато навлизат в Белхам.
Дарби въвежда Куп в стаята за гости и се пъха под душа.
Преоблечена и с нова превръзка, тя отива да види майка си. Шийла е дълбоко заспала.
Кажи ми къде е погребана Мелани.
Питай… майка си.
Дарби се сгушва върху леглото и силно притиска своята майка. В съзнанието й изплува спомен: родителите й са на предната седалка на стария буик комби с дървената ламперия — Червения почуква с палец по кормилото в такт с песента на Франк Синатра, а Шийла се усмихва редом с него, и двамата млади, силни и здрави. Дарби се заслушва в тихото дишана на майка си — вдишва — издишва, вдишва — издишва. Ще й се това да трае вечно.
III
Момиченцето е намерено
Глава 71
Дарби отваря очи, за да съзре ярки ивици светлина покрай спуснатите завеси.
Майка й не е в стаята. Видът на празната половина от леглото събужда в душата й паника. Дарби отмята чаршафа, облича се на бърза ръка и хуква надолу. Часът е три следобед.
Куп се е настанил край кухненския плот, пие кафе и гледа малкия телевизор. Забелязал израза на лицето й, той мигом се сеща какви мисли се въртят из главата на Дарби.
— Майка ти има нужда от малко чист въздух, така че гледачката я настани в количката и тръгна да я разхожда из квартала. Да ти дам ли нещо да ядеш? Приготвил съм чудовищно количество овесени ядки.
— Ще се задоволя само с кафе, благодаря ти. Какво разправят по телевизията?
— След рекламите ще пуснат нов репортаж. Сядай тук, пък аз ще ти направя кафе.
Бостънските медии са захапали здраво от самото начало. В продължение на нейните десет часа сън са успели да надушат връзката между Даниел Бойл и специален агент Евън Манинг.
Истинското име на Манинг е Ричард Фолър. През 1953 година Джанис Фолър, жертва на заболяване, което днес се нарича дълбока депресия, се обесва в една държавна лудница. Въдворена е в това заведение според анамнезата, след като съпругът й, Трентън Фолър, я хваща при опит да удави във ваната техния единствен син. Джанис обяснява на съпруга си своята постъпка с това, че след като се събудила от следобедна дрямка, видяла сина си надвесен над нея с огромен кухненски нож в ръка. Ричард е тогава на пет години.
Седем години след това, когато е вече на дванайсет, неговият баща жъне със своя комбайн, но главният шнек блокира. Трентън Фолър не изключва двигателя. Застава на платформата над шнека и се опитва да го освободи, когато неочаквано се подхлъзва върху покритата със зърнен прах площадка и пада. Ричард обяснява на полицията, че не знаел как се спира машината.