Леля му, Офилия Бойл, взема интелигентното сираче и го настанява в чисто новата къща на дъщеря си в Глен, Ню Хампшир. Дъщерята на Офилия, Касандра, очаква първото си дете. Тя е двайсет и три годишна и не е омъжена. Отказва да даде бебето за осиновяване.
В далечната 1963 година самотните майки са скандално явление, което е напълно в състояние да съсипе семейната репутация, особено в по-заможните среди, из които непрекъснато се движат Офилия и нейният съпруг Огъстъс. Двамата настаняват Касандра, единственото си дете, в Глен, надалеч от Белхам, като й осигуряват значителна месечна издръжка за отглеждане на детето, момче на име Даниел. Неговият баща, както съобщава на близки и позната самата Касандра, е загинал при автомобилна катастрофа.
Събраните от съседи — някои от които още живеят в района — сведения показват Даниел като класически единак, вглъбен и неконтактен. Никой не може да проумее близкото приятелство между него и красивия му, харизматичен по-възрастен братовчед Ричард.
Алиша Крос живее на по-малко от три километра. Не е навършила още дванайсет години, когато изчезва през лятото на 1978 година. Ричард Фолър вече е сменил името си с Евън Манинг, за да започне нов живот. Изглежда единствената жива душа, която знае това, е братовчедът Даниел Бойл.
Евън, току-що завършил Юридическия факултет в Харвард, живее във Вирджиния, когато изчезва Алиша Крос. Приет е в школа на ФБР. По същото време петнайсетгодишният Даниел Бойл живее с майка си. Тялото на момиченцето така и не е открито, а полицията не научава кой е отговорен за нейното изчезване.
След още две години, след като завършва специалното военно училище във Върмонт, Даниел Бойл се записва в пехотата и става снайперист. Мечтата му е да стане командос в морската пехота. Изхвърлен е от армията на двайсет и две годишна възраст, заради акт на необуздано насилие. Жена от местния хайлайф се оплаква, че направил опит да я удуши.
Когато напуска армията, не му се налага да работи. Получил е значителна сума, отредена за него от дядото за след навършване на пълнолетие. Скита из страната близо година, захваща от време на време по някоя работа като дърводелец и накрая се прибира у дома през лятото на 1983 година, за да намери къщата пуста. Даниел се обажда на баба си, пита къде е майка му. Офилия Бойл няма представа. Попълнила е навремето формуляр за изчезнало лице, но впоследствие полицията закрива случая, след като се установява, че международният паспорт на Касандра липсва. Никой не чува повече за нея.
Офилия заплаща частното обучение на Даниел, а сетне — колеж и юридически факултет. Тя дори купува фермата и я върти с голям успех до самата си смърт през 1991 година, когато двамата със съпруга й са застреляни при домашен обир. Полицията проверява версията това да е вътрешна семейна работа и разпитва Даниел, но той не е бил у дома този уикенд. Гостувал е на братовчед си във Вирджиния, който работи в наскоро основаното звено за криминално психологическо профилиране към ФБР. Евън Манинг помага за изграждане алибито на Даниел.
С убити баба и дядо, при изчезнала майка, Даниел Бойл се оказва единствен наследник на състояние, което надвишава десет милиона.
Рано днес полицията е успяла да отвори бронирания шкаф в кабинета на Бойл, където откриват снимки на жени, изчезнали в Масачузетс през лятото на 1984 година, същото, което местните медии назовават „Лято на страха“. От снимките става ясно, че изчезналите са били затворени в мазето на къщата му.
Не е известно кой знае какво за времето, когато Бойл обикаля страната. В някакъв момент се връща на изток, за да изгради под селската къща на своя братовчед един лабиринт, описан от полицейски служител като „най-злокобното нещо, което ми се е случило да видя за всичките си трийсет години служба“. Специални съдебномедицински екипи са извикани, за да претърсят огромната гора зад къщата на Бойл.
Каръл Кранмър се намира на лечение в неизвестно болнично заведение. В излъчен по телевизията запис Даян Кранмър казва във връзка с дъщеря си следното: „Каръл е все още в шок в настоящия момент. Предстои дълъг път, но ние ще го изминем двете заедно. Момиченцето ми е живо и това е най-важното. А нямаше да е така, да не бе Дарби Маккормик от Бостънската криминална лаборатория. Тя не се отказа до самия край“.