Репортерът отбелязва, че майките на повечето други жертви не са имали същия късмет. Следва интервю с Хелена Крус.
— Цял живот съм се питала какво е станало с Мелани — споделя тя. — Цял живот нося със себе си този въпрос и сега, чак след двайсет години, трябваше да науча, че виновник за нейното убийство не е Виктор Грейди, а един федерален агент. От ФБР не искат да отговорят на моите въпроси. Но някой там знае какво точно е станало с моята дъщеря — сигурна съм.
Дарби все още наблюдава лицето на Хелена Крус, когато телефонът звънва. Банвил.
— Видя ли новините? — пита той.
— Гледам в момента. Говорят за връзката между Евън и Бойл.
— Става още по-интересно. За майката казаха ли? Касандра Бойл? Излиза, че е сестра на Даниел.
— Господи! — Ясно защо са я запокитили чак край гората на Белхам в Ню Хампшир. — Бойл знаел ли е това?
— Нямам представа. Що се отнася до доброволното й напускане, всичко изглежда логично. И все пак — кой знае? Изрових делото на бабата и дядото. Няма свидетели, няма заподозрян. Някой прониква в къщата, застрелва ги в съня им и обира всичко до шушка.
— Но алибито е доказано от Манинг — отбелязва Дарби.
— Да. Прегледах неговия мобифон. Няколко текстови съобщения доказват, че е помагал на Бойл при атентатите. Именно на него се е обаждал Бойл в последната минута. Вероятно да го предупреди.
— Какво става с лаптопа? Успяхте ли да преодолеете защитата?
— Да. Всичките си банкови операции е осъществявал онлайн. До голяма част от информацията нямаме достъп — анонимната му сметка е на Кайманите — но успяхме да се доберем до снимките. Образите на най-последните жертви са въведени в лаптопа. Попаднахме също на карти с означения на тайните погребения. Из цялата страна са.
— А Мелани? Има ли нещо за нея или пък за останалите жени, които изчезнаха през осемдесет и четвърта година?
— Нямаме карта на Белхам. Но съм сигурен, че Мелани Крус е мъртва. Попаднахме на моментални снимки в шкафа на Бойл. Ако искаш да ги видиш, отбий се в управлението — тук съм цял ден.
— Какво има на тях?
— По-добре е да ги видиш сама.
Глава 72
Когато Дарби и Куп се появяват, Банвил говори по телефона. Забелязал, че стоят пред прага, той им дава знак да влязат и да заемат двете кресла, разположени край стената, до закачалката за дрехи.
Телефонният разговор приключва едва след четвърт час. Банвил прекарва длан през лицето си, сякаш за да прогони умората от него.
— Щатският патоанатом — съобщава инспекторът. — Изпратих Картър рано тази сутрин да поразрови около мястото, където федералните откриха онези останки. Нищо повече не е намерено.
— Изненадва ме обстоятелството, че изобщо са го допуснали в района — отбелязва Куп.
— А, не е минало без скандал, само че духът е вече пуснат от бутилката. Манинг пълни всички новини. Бившите колеги разкостват жилището му в Бекбей. Сигурно ще се изненадате безкрайно, обаче нашите най-близки приятели от ФБР отказват да споделят каквато и да било информация относно Манинг или другия расистки задник, когото пък те застреляха. Над главите им се събира огромен буреносен облак. — Банвил поглежда Дарби. — Готви се за изявление пред медиите. Те няма да пуснат този кокал седмици наред.
— Онези останки изцяло ли са запазени?
— Изцяло — отвръща Банвил. — Определено са от жена, заровена там преди десет до петнайсет години. Може и повече. Картър иска да се направи въглероден анализ на костите, за по-точно датиране.
Банвил се обляга в креслото си.
— Казах на Картър за жените, изчезнали в този район през лятото на осемдесет и четвърта. Останките може да са на някоя от тях, но като се вземат предвид размерите и някои други характеристики, определено не са от Мелани Крус.
— Бих искала да погледна снимките.
Банвил й подава един плик.
Не е лесно да се гледат ярките цветове, очертали образа на Мелани, завързана и със запушена уста в мазето на Бойл. Обективът е уловил ужаса, изписан върху лицето й. На всяка от снимките Мелани е сама. На всяка от тях плаче.
Това можех да бъда аз.
— Имаме ли някаква представа относно начина на умъртвяването й.
Банвил поклаща глава.
— Ако открием останки от трупа, бихме могли да узнаем нещо. Мислиш ли, че са я заровили в гората?
Питай… майка си.
Дарби се размърдва върху стола.