Глава 76
Дарби извиква в съзнанието си интериора от къщата на Виктор Грейди такъв, какъвто го помни от своите кошмари: мърляви помещения, натъпкани с паянтови мебели и боклук, засипани с празни бирени кутии и остатъци от долнокачествена, купена отвън храна. Вижда го да се връща от работа и трескаво да измъква дрехи и вещи от разни чекмеджета, за да ги тъпче в куфари и кашони, в каквото му падне под ръка. Трябва да бяга, и то колкото може по-бързо, тъй като полицията го издирва във връзка с изчезналите жени.
Но ето че изведнъж на стълбите се появява Шийла, а Виктор Грейди, неизвестно защо, сега е изпаднал в несвяст върху едно кресло по средата на килима. Шийла, нейната майка, любителката на разпродажби и колекционерка на купони за намаления, бързо пристъпва към него, притиска дулото на пистолет калибър 0,22 към челото на пияния и натиска спусъка.
— Изстрелът не вдигна много шум — казва Шийла. — Тъкмо поставях пистолета в ръцете на Грейди, когато откъм мазето долових стъпки. Беше оня човек, Даниел Бойл. Помислих го за полицай и с пълно основание — имаше значка, която го представяше като федерален агент.
Дарби разбира как е протекло всичко — звукът от изстрела, заглушен от дъжда навън, е чут от Бойл, който се намира вътре в къщата, в мазето, където се занимава с подхвърляне на улики. Бърза нагоре с мисълта, че Грейди се е самоубил, за да завари надвесената над него Шийла с димящ пистолет в ръка.
— Видът на оная значка ме съсипа — продължава Шийла. — Една-едничка мисъл се завъртя в глава ми — какво ще стане с теб, ако аз отида в затвора. Умолявах го да ме пусне. Той мълчеше. Стоеше безмълвен и ме гледаше. Не бе нито изненадан, нито отвратен — просто… безразличен.
Дарби се пита защо ли не я е убил или — още по-лошо — отвлякъл. Не, и двата варианта са неподходящи. Бойл е там, за да подхвърли улики, с които да натопи Грейди, а сега той е убит. Бойл трябва да измисли нов вариант. При това бързо.
Сега Дарби си спомня казаното от Евън за това, как наблюдавал къщата на Грейди. Той знае, че Бойл е вътре, за да остави уликите. Евън е видял пожара.
— Каза ми да си вървя и да чакам обаждането му — продължава майка й. — Каза, че ако обеля и една дума за случилото се и видяното, отивам право в затвора. Каза ми да изляза през задната врата, през мазето. За пожара научих едва на другия ден. Обади се след два дни, за да съобщи, че се е погрижил за Грейди. Пожарът бил погълнал повечето веществени доказателства. Имал една идея, която щяла да ме спаси от затвора. Трябвало да отида в гората и да открия нещо, което е заровено там. Обясни как да стигна до мястото и нареди да донеса намереното у дома. Той щял да мине и да го прибере. Не каза какво е. Все повтаряше да не се притеснявам. Разбирал подбудите ми да убия Грейди. Тръгнах рано на другата заран, като си носех градинарските ръкавици и една права лопата. Намерих торба с женски дрехи и една снимка.
— Тази, която ти показах сега.
Шийла кимва. Устните й са здраво стиснати.
— Знаеш ли коя е тя?
— Той не ми каза.
— Какво друго намери?
Някакво пламъче в погледа на майка й събужда у Дарби желание да побегне.
— Да не би… — Думите излизат с мъчително свистене от устата на Дарби. — Да не бе Мелани?
— Да.
Нажежен нож се врязва в стомаха на младата жена.
— Видях лицето й — продължава Шийла с дрезгав глас. — Торбата бе оставена върху него.
Дарби отваря уста, но от нея не излиза нищо.
Шийла заридава.
— Не знаех какво да направя. Зарих дупката и се прибрах у дома. Той се обади рано на другата сутрин и аз му казах за Мелани. Отвърна, че знае и поиска да отида до пощенската кутия. В нея имаше видеокасета и запечатан плик. Нареди да пусна видеото и да му кажа какво виждам. Видях себе си. Как копая в гората.
На Дарби й се завива свят. Див цветен вихър се носи наоколо.
— А в плика имаше снимки. Ти в къщата на леля си. Заплаши, че ако кажа някому какво е станало, какво съм видяла в гората, ще изпрати всичко на ФБР. А след това, когато съм вече в затвора, ще те убие. Повярвах му напълно. Той вече бе опитал един път да те вземе от мен. Не можех… не исках да поема втори риск.
Шийла притиска юмрук към устата си.
— Не престана да ми изпраща снимки, за да ми напомня. Ти на училище, на игра с приятелките си. Дори ги оформяше като коледни картички. А после започна да ми изпраща дрехи.