Да бе. Сигурно.
Лио прочисти гърлото си.
— Отвлякоха го… хора тайфуни.
— Венти — обясни Джейсън, — духове на бурята.
Русото момиче повдигна вежди.
— Имаш предвид анемой тюелай? Така се казва на старогръцки. Кой си ти и какво се случи?
Джейсън даде всичко от себе си, за да обясни ситуацията, макар да срещаше с усилие сивия плашещ поглед на момичето. Бе разказал половината от историята си, когато типът от колесницата също дойде. Той стоеше и ги гледаше, кръстосал ръце пред себе си. На бицепсите му имаше татуировка на дъга, която изглеждаше леко неадекватно.
Когато Джейсън завърши разказа си, русото момиче изглеждаше недоволно.
— Не може да бъде! Тя ми каза, че той ще е тук! Каза ми, че ако дойда тук, ще открия отговора на въпросите си.
— Анабет — изръмжа плешивият, — я виж! — и посочи краката на Джейсън.
Джейсън не се бе замислял над това, но левият му крак, чиято маратонка бе събута от светкавицата, бе още бос. Чувстваше го добре, макар да приличаше на парче въглен.
— Човекът с една обувка — продължи плешивият. — Ето ти го отговора.
— Не, Буч! — настоя момичето. — Не може да бъде. Измамиха ме.
Сетне погледна към небето така, сякаш то е виновно за нещо.
— Какво искате от мен? — извика тя. — Какво сте му направили?
В този момент пътеката потрепери, а конете нервно изцвилиха.
— Анабет — каза плешивият тип, който се казваше Буч, — трябва да се махаме. Нека откараме тези тримата в лагера и там да мислим кое, как и защо. Преди духовете на бурята да са се върнали.
Тя остана смръщена за момент.
— Хубаво — след това погледна Джейсън злобно. — После ще се разберем.
Сетне се завъртя на пети и се насочи с маршова стъпка към колесницата.
Пайпър поклати глава.
— Какъв й е проблемът на тая? Какво става?
— Добър въпрос — обади се Лио.
— Тук сме, за да ви отведем в безопасност — обясни Буч. — Ще ви разкажа повече по пътя.
— Никъде не тръгвам с нея — Джейсън посочи русото момиче. — Тя иска да ме убие!
Буч се поколеба.
— Анабет няма да ти стори нищо. Не и се сърди за държането. Имаше видение, според което тук ще я чака човекът с една обувка. Очакваше това да реши проблема й.
— Който е? — попита Пайпър.
— Търси един от нашите, който е изчезнал от три дни — отговори Буч. — Направо се е побъркала от притеснение. Надяваше се да го намери тук.
— Кой е той? — попита Джейсън.
— Гаджето й — отвърна Буч, — Пърси Джаксън.
III. Пайпър
След като прекара една изпълнена с духове, бури, кози и летящи гаджета сутрин, Пайпър очакваше вече да е полудяла. Само че единственото, което изпитваше сега, бе чувство на нарастващ ужас.
Започва се. Точно както обещаха в съня — помисли си тя.
Сега стоеше в задната част на колесницата заедно с Джейсън и Лио, докато плешивият Буч напътстваше конете, а русата Анабет настройваше бронзово навигационно устройство. Издигнаха се над Големия каньон и полетяха на изток. Леденият вятър пронизваше Пайпър, въпреки че якето й бе дебело. А зад тях се събираха още буреносни облаци.
Колесницата се заклатушка. Тя нямаше седалки, а задната й част бе отворена. Пайпър се зачуди дали Джейсън ще успее да я хване, ако падне отново. Това бе най-смущаващата новина от сутринта — не че Джейсън може да лети, а това, че я бе държал в ръцете си и въпреки това не си бе спомнил коя е.
По време на целия семестър тя се бе мъчила да се сближи с него, да го накара да я забележи като нещо повече от добра приятелка. Най-накрая той бе загрял какво се очаква от него и я бе целунал. И последвалите няколко седмици бяха сред най-хубавите в живота й.
И тогава, преди три нощи, сънят бе унищожил всичко това. Ужасният глас бе произнесъл ужасни новини. А тя не бе казала за тях на никого. Дори на Джейсън.
И сега го бе изгубила. Някой бе изтрил паметта му и тя трябваше да започне всичко отначало. Идеше й да се разкрещи. Джейсън стоеше точно до нея и тя виждаше небесносините му очи, русата му късоподстригана коса, сладкия малък белег на горната му устна. Лицето му бе мило, нежно, винаги леко тъжно.
Но сега просто се взираше в хоризонта и дори не я забелязваше. А в същото време Лио, както обикновено, я дразнеше.
— Това е много яко! — каза той, като изплю едно перо от пегас. — Накъде отиваме?