— На сигурно място — отговори Анабет, — единственото сигурно за такива като нас. Лагера на нечистокръвните.
— Нечистокръвните ли? — веднага настръхна Пайпър. Ненавиждаше тази дума. Цял живот я бяха наричали с нея, защото бе наполовина индианка от племето чероки и наполовина бяла. И никога не го бяха произнасяли като комплимент.
— Това да не е някаква безвкусна шега?
— Има предвид, че сме полубогове — отговори Джейсън — наполовина божества, наполовина смъртни.
Анабет се извърна към него.
— Знаеш доста неща, Джейсън. Но си прав, ние сме полубогове. Майка ми е Атина, богинята на мъдростта. А Буч е син на Ирида, богинята на дъгата.
Лио се задави.
— Майка ти е богинята на дъгата?
— Някакъв проблем ли има? — попита Буч.
— А, не — отговори Лио, — дъгите са яки. Много мъжкарски.
— Буч е най-добрият ни коняр — поясни Анабет. — Отлично се справя с пегасите.
— Аха. Дъгички, кончета — промърмори Лио.
— Ще те изхвърля от колесницата! — предупреди го Буч.
— Полубогове? — недоумяваше Пайпър. — Да не искаш да кажеш, че ние сме… че мислиш, че сме…
В този миг проблесна мълния. Колесницата се заклати и Джейсън извика:
— Лявото колело е в пламъци!
Пайпър отстъпи назад. Лявото колело наистина бе пламнало и огнените езици достигаха самата колесница.
Вятърът забуча. Пайпър погледна зад тях и видя как в облаците се образуват тъмни фигури — нови духове на бурята, които се спускаха към колесницата. Но вместо на ангели, тези приличаха на коне.
Тя отвори уста и понечи да каже:
— Но защо тези са като…
— Анемоите приемат различни образи — отговори Анабет. — Понякога са човекоподобни, друг пък са като коне. Зависи в каква степен ги владее хаосът. А сега се дръжте. Кацането ще е тежко.
Буч изплюща с поводите и пегасите увеличиха рязко скоростта си. Колесницата се превърна в размазано петно. Стомахът на Пайпър се сви на топка и на нея и причерня.
Когато нещата се успокоиха, вече бе на друго място. От лявата й страна се бе ширнал студен сив океан. Точно под нея имаше зелена долина, наподобяваща остров на пролетта. От трите й страни се издигаха заснежени хълмове, а в северния край на долината имаше вода. Пайпър видя издигащи се сгради, които наподобяваха древногръцки храмове, огромно синьо имение, игрища, езеро и стена за катерене, която в момента гореше. Но преди да разбере какво точно вижда, колелата на колесницата се откачиха и тя падна като камък от небето.
Анабет и Буч се опитваха да удържат нещата под контрол, а пегасите — да запазят посоката на летене. Те обаче изглеждаха уморени от направения скок и тежестта на пълната колесница им дойде в повече.
— Езерото! — извика Анабет. — Насочи я към езерото!
В този миг Пайпър си спомни нещо, което баща й беше казал някога.
Че да удариш вода отвисоко е като да се удариш в цимент.
Малко след този светъл спомен последва…
БУМ.
Най-ужасен беше студът. Бе потънала под водата, но беше толкова объркана, че не знаеше накъде е горе и накъде — долу. Помисли си, че удавянето ще е невероятно глупава смърт, но тогава в зеленикавата мътилка пред нея се появиха лица — момичета с дълги черни коси и блестящи жълти очи. Те й се усмихнаха, хванаха я за раменете и я издигнаха нагоре.
Изкараха я на брега трепереща и отворила уста за глътка въздух. Буч стоеше наблизо, нагазил в езерото, и махаше повредените хамути от пегасите. Самите животни за щастие изглеждаха добре, но постоянно плющяха с криле и пръскаха вода навсякъде. Джейсън, Лио и Анабет вече бяха на брега, обкръжени от други деца, които им носеха завивки и ги засипваха с въпроси. Някой хвана Пайпър за ръката и й помогна да се изправи. Явно често се случваше някой да падне в езерото, понеже група лагерници дойдоха с големи бронзови сушилни и насочиха към Пайпър потоци горещ въздух. За около две секунди дрехите и вече бяха изсъхнали.
Наоколо имаше поне двайсет лагерници — най-малките на около девет години, а най-големите — готови за университета, на около осемнайсет. Всички те имаха оранжеви ризи като Анабет. Пайпър погледна към водата и видя странните момичета да стоят под повърхността. Косите им се носеха по течението. Те махнаха за довиждане и се скриха в дълбините. Секунда по-късно останките от колесницата бяха изхвърлени от езерото и се приземиха с мокро хрущене на брега.