— Идва от Рим — отговори Джейсън. — Имам голяма новина за теб. Докато ти си бил покойник, Рим победил Гърция и създал най-великата империя на всички времена.
— Невъзможно — каза Лит, — дори не съм ги чувал.
Джейсън се завъртя на пета, удари Лит в гърдите с дръжката на копието си и го просна в краката на Мидас.
— Леле — викна царят, — добре ли си, Лит?
— Добре съм — изръмжа воинът.
— По-добре му помогни да се изправи — подкачи ги Джейсън.
Лит изпищя:
— Не, татко!
Но бе твърде късно. Мидас постави ръка на рамото на сина си и внезапно до трона му се появи много ядосана златна статуя.
— Проклятие! — извика Мидас. — Това беше подло от твоя страна, геройче. Ще си платиш за него — а после потупа златното рамо на Лит. — Не бой се, синко. Като прибера трофея си, ще те отнеса до реката.
И старецът се спусна към Джейсън. Младежът избегна докосването му, но старецът бе изключително пъргав. Джейсън бутна масата за кафе в краката му и го събори, но Мидас бързо се изправи на крака.
Тогава Джейсън погледна към златната статуя на Пайпър и усети да го залива ярост. Той бе синът на Зевс. Нямаше да провали приятелите си.
Усети нервност в стомаха си и въздушното налягане падна толкова рязко, че ушите му изпукаха. Мидас вероятно също го бе усетил, понеже залитна и се хвана за магарешките уши.
— Ау — извика той, — какво правиш? Моята сила тук е върховна!
Чу се гръм. Отвън небето притъмня.
— Да ти кажа ли още една функция на златото? — попита Джейсън.
Мидас, внезапно развълнуван, повдигна вежди:
— Да?
— То е отличен проводник на електричество.
Джейсън надигна копието си и таванът избухна. Мълния разцепи покрива, сякаш той бе яйчена черупка, свърза се с острието на оръжието и от него изригнаха вълни от енергия, които направиха мебелите на прах. Части от тавана започнаха да падат. Полилеят рухна. Мидас изпищя, прикован към пода от него. Стъклото стана златно на мига.
Когато гръмотевицата утихна, през тавана заваля леден дъжд. Мидас прокле на старогръцки, хванат в капан. Дъждът намокри всичко и превърна полилея отново в стъклен. Пайпър и Лио започнаха бавно да се връщат на себе си заедно с другите статуи в стаята.
Тогава предната врата се отвори и тренер Хедж влетя в стаята, надигнал тоягата си. Устата му беше пълна с пръст, сняг и трева.
— Какво изпуснах? — попита той.
— Къде беше? — попита Джейсън. Виеше му се свят от призованата мълния и едвам се държеше на крака. — Виках те за помощ.
Хедж се оригна.
— Закусвах. Извинявай. Кого трябва да убия?
— Засега никой — каза Джейсън. — Само хвани Лио. Аз ще взема Пайпър.
— Не може да ме оставите така! — извика Мидас. Навсякъде около него жертвите му се пробуждаха — дъщеря му, бръснарят, а също и тълпа гневни, въоръжени с мечове, мъже.
Джейсън взе златната раница на Пайпър и собствените си запаси, сетне хвърли един чувал върху златната статуя на Лит до трона. Надяваше се това да попречи на Жътваря на бойци да се събуди преди жертвите на Мидас.
— Да се махаме оттук — подкани Джейсън Хедж. — Мисля, че тези юнаци имат какво да си кажат с Негово Величество.
XXXIII. Пайпър
Пайпър се събуди замръзнала и трепереща.
Бе сънувала ужасен кошмар за старец с магарешки уши, който я преследваше и крещеше: „Злато мое!“.
— О, боже — зъбите й тракаха, — той ме превърна в златна статуя.
— Всичко вече е наред — Джейсън се приведе над нея и я покри с топла завивка, но тя продължаваше да се чувства вледенена като дъщеря на Борей.
Премигна и се опита да разбере къде са. До нея пукаше лагерен огън, от чийто пушек въздухът лютеше. Светлината на пламъците се отразяваше в каменни стени. Бяха в плитка пещера, която не ги предпазваше особено. Отвън вятърът виеше и навяваше сняг. Нямаше как да прецени дали е денем, или нощем — беше притъмняло твърде много от бурята.
— Л-лио — успя да повика тя.
— Присъстващ и раз-златен — обади се Лио, който също бе плътно завит. Не изглеждаше кой знае колко добре, но май все пак не беше толкова зле, колкото се чувстваше Пайпър.
— Аз също получих инвестицията в злато — обади се той, — но се събудих по-рано. Нямам представа защо. Трябваше да те потопим в реката, за да се съживиш напълно. Опитахме да те изсушим, но е наистина, наистина студено.