Но никога не бе задавала този въпрос по време на играта им. Баща й, разбира се, нямаше да приеме такъв въпрос насериозно. Най-вероятно щеше да й разкаже някоя от историите на дядо Том — нещо за светещи таралежи и говорещи птици, а после да се засмее, все едно съветът е глупав.
На Пайпър й беше мъчно, че не помни дядо си по-добре. Понякога сънуваше малката двустайна къщичка в Оклахома. Чудеше се какво ли би било да израсне там.
Татко й щеше да я помисли за побъркана. Беше прекарал целия си живот, бягайки от това място, отдалечавайки се от резервата, играейки всякакви роли, освен тези на индианци. Винаги бе казвал на Пайпър какъв късмет има, че расте богата и обгрижвана в хубава калифорнийска къща.
Беше се научила да се притеснява от наследството си — както баща и се притесняваше от старите си снимки от осемдесетте години, на които бе с пера в косата и откачени дрехи. „Вярваш ли, че някога съм изглеждал така!?“ — казваше той. Да бъдеш чероки за него беше нещо едновременно смешно и леко унизително.
Но какво друго бяха те? Баща й сякаш не знаеше. Може би затова бе винаги нещастен, винаги търсеше различни роли. Може би затова Пайпър започна да краде, търсейки нещо, което баща й не можеше да й даде.
Лио постави кюфтенцата от тофу на тигана. Вятърът продължаваше да вее. Пайпър си спомни една стара приказка, която баща й беше разказвал и която може би отговаряше на поне част от въпросите й.
Един ден, когато бе във втори клас, тя се бе прибрала вкъщи разплакана и бе попитала баща си защо я е кръстил Пайпър. Децата се шегуваха с нея, понеже „Пайпър Чероки“ беше вид самолет.
Баща й се засмя, сякаш това никога не му бе хрумвало.
— Не, Пайпс. Самолетът е хубав, но не си кръстена на него. Дядо Том избра името ти. Веднага щом чу как плачеш, ми каза, че имаш силен глас — по-добър от този на флейта24. Каза, че ще се научиш да пееш най-трудните песни на племето, дори тази на змията.
— Песента на змията?
И така татко и разказа легендата. Един ден една индианка от племето бе видяла как змия минава близо до децата й. За да ги предпази, убила със скала животното. Не знаела обаче, че това е царят на гърмящите змии. Змиите се приготвили за война с хората, но съпругът на индианката се опитал да възстанови мира. Той обещал да направи всичко, за да се отплати на змиите. Те решили да проверят колко струва думата му. Казали му да изпрати жена си до кладенеца със змиите, така че змиите да я нахапят и да отнемат живота й в замяна на този на своя цар. Сърцето на мъжа било разбито, но той сторил това, което се искало от него. Змиите били трогнати от това, че е удържал на думата си, и спазили своето обещание. Научили го на Песента на змията, за да я предаде на всички от племето. Оттук нататък, ако чероки срещнел змия и запеел тази песен, тя щяла да го познае като приятел и нямало да го ухапе.
— Ужасна история — възкликнала беше Пайпър. — Оставил е жена си да умре.
Баща й бе разперил ръце.
— Това е било тежка жертва. Но един живот спечелил на поколенията мир между змиите и чероките. Дядо Том вярваше, че музиката на нашето племе може да реши всеки проблем. Затова те нарече Пайпър.
Тежка жертва. Нима дядо й бе усетил нещо около нея, още докато е била бебе? Дали бе познал, че е дете на Афродита? Татко й сигурно щеше да каже, че полудява. Дядо Том не е бил оракул.
И все пак… беше обещала да помогне в тази мисия. Приятелите й разчитаха на нея. Бяха я спасили, когато Мидас я бе превърнал в златна статуя.
Бяха я върнали към живота. Не можеше да им се отплати с лъжи.
Постепенно усети, че се стопля. Спря да трепери и се облегна върху гърдите на Джейсън. Лио им подаде храната. Пайпър не искаше да се движи, да говори, да прави каквото и да е било, което да прекъсне този миг.
Но се налагаше.
— Трябва да поговорим — тя се изправи и погледна Джейсън. — Момчета, повече не искам да крия нищо от вас.
Те я погледнаха с пълни усти. Вече нямаше връщане назад.
— Три нощи преди пътуването до Големия каньон — започна тя — сънувах гигант, който държеше баща ми за заложник. Каза да му сътруднича или татко ще умре.
Пламъците изпукаха.
Накрая Джейсън каза.
— Енкелад? Споменавала си името му и преди.
Тренер Хедж подсвирна.
— Огромен гигант, при това огнедишащ. Не бих оставил стария татко козел с него.