— Хирон знаеше. — Гласът на Джейсън прозвуча много отдалеч. — Когато отидох в лагера, ме погледна и каза, че трябвало да съм мъртъв.
— Но как? — попита Талия. — Никога не съм му разказвала за теб.
— Ей — намеси се Лио, — важното е, че вече се имате един друг, нали? Късметлии сте.
Талия кимна.
— Лио е прав. Виж се само. Вече си на моята възраст. Пораснал си!
— Но къде съм бил? — попита Джейсън. — Как може да ме е нямало през цялото това време? А и тези римски неща…
Талия се намръщи.
— Римски неща ли?
— Брат ти знае латински — обади се Лио. — Нарича боговете с римските им имена и си има татуировка. — Лио посочи знаците по ръката на Джейсън, след което разказа на Талия за другите странни неща, които се бяха случили. Как Борей се бе превърнал в Аквилон. Как Ликаон бе нарекъл Джейсън „римлянино“. Как вълците бяха отстъпили, когато Джейсън бе заговорил на латински.
Талия подръпна тетивата на лъка си.
— Латински, виж ти. Зевс говореше на латински, когато се яви на мама втория път. Както ти казах, беше различен, по-хладен.
— Смяташ, че е бил в римския си аспект? — попита Джейсън. — Затова ли се смятам за дете на Юпитер?
— Възможно е — каза Талия. — Никога не съм чувала за нещо подобно, но то може да обясни защо използваш римски термини и говориш латински, а не старогръцки. Това би те направило уникален, но не обяснява как си оцелял извън лагера на нечистокръвните. Като дете на Зевс, или Юпитер, наричай го както предпочиташ, би трябвало да си постоянна мишена за чудовищата. Ако си бил сам, щеше да умреш още преди години. Аз поне не бих могла да оцелея без приятели. Трябвало е да те обучат, за да…
— Не е бил сам — изстреля Лио, — чухме за други като него.
Талия го погледна смаяна.
— Какво имаш предвид?
Лио й разказа за насечената червена тениска в магазина на Медея и за това как някакво дете, говорещо на латински, син на Меркурий, било изядено от циклопите.
— Да няма друго място за герои освен лагера на нечистокръвните? — попита Лио. — Може би някой луд учител по латински отвлича децата на боговете и ги кара да мислят като римляни.
Още щом го изрече, Лио осъзна колко тъпо звучи. Пронизващите сини очи на Талия го изучаваха и той се почувства като заподозрян в престъпление, на който предстои да бъде разпознат.
— Обиколила съм цялата страна — заяви Талия, — но никога не съм попадала на луди учители по латински или герои в червени ризи. И все пак… — тя млъкна, сякаш й бе хрумнало нещо зловещо.
— Какво? — попита Джейсън, но Талия поклати глава.
— Трябва да говоря с богинята. Може би Артемида ще ни упъти.
— Тя говори с теб? — учуди се Джейсън. — Повечето богове са замлъкнали.
— Артемида има собствени правила — каза Талия. — Стреми се да не го показва, но смята, че Зевс е постъпил невероятно глупаво, като е затворил Олимп. Тя ни пусна по дирите на Ликаон. Каза, че ще намерим и следата на изчезнал приятел.
— Пърси Джаксън — предположи Лио, — момчето, което Анабет търси.
Талия кимна. На лицето й се изписа загриженост.
Лио се почуди дали някой се е тревожил толкова, когато той е изчезвал. Малко се съмняваше.
— Какво ще прави Ликаон с него? — попита Лио. — И какво общо има това с нас?
— Скоро ще разберем — рече Талия, — ако крайният ви срок е утре, в момента губим време. Еол може да ви каже…