Выбрать главу

Бялата вълчица се появи отново на прага и заръмжа нетърпеливо.

— Трябва да тръгваме — изправи се Талия, — иначе ще изгубим следата на другите ловджийки. Но първо ще ви отведа до палата на Еол.

— Ако не можеш, няма проблем — каза Джейсън, макар да звучеше притеснен.

— Стига де — Талия се усмихна и му помогна да стане, — не съм виждала брат си от години. Ще остана още няколко минути, преди да си започнал да ме дразниш. Да тръгваме!

XXXVI. Лио

Когато Лио видя как се отнасят с Пайпър и Хедж, бе на път да се обиди сериозно.

Представяше си как мръзнат в снега, но Фоеба ги бе приютила в сребърна палатка до пещерата. Как я беше разпънала толкова бързо, Лио нямаше как да знае. Вътре обаче имаше керосинова печка, която бе създала приятна температура, а около нея бяха нахвърляни и възглавнички за сядане. Пайпър изглеждаше както обикновено нормално, но бе облечена в ново яке и носеше ръкавици и камуфлажни панталони като тези на ловджийките. А освен това пиеше топъл шоколад заедно с Хедж и Фоеба.

— Стига де — запротестира Лио, — докато ние стояхме в пещерата, вие сте се настанили в луксозна палатка. Не може ли и аз да получа хипотермия? Искам топъл шоколад и яке!

Фоеба подсмръкна.

— Момчета — каза тя, сякаш това бе най-лошата обида, която можеше да измисли.

— Всичко е наред, Фоеба — каза Талия. — Ще имат нужда от още палта. А мисля, че можем да им дадем и малко шоколад.

Фоеба изръмжа, но скоро Лио и Джейсън също бяха облечени в сребристи зимни дрехи, които се оказаха леки и невероятно топли. Горещият шоколад бе първокласен.

— Наздраве! — каза тренер Хедж и изяде пластмасовата си чаша.

— Това не е добре за стомаха ти — отбеляза Лио.

Талия потупа Пайпър по гърба.

— Готова ли си за тръгване?

Пайпър кимна.

— Да, благодарение на Фоеба. Много сте добри в оцеляването, хора. Чувствам се, сякаш мога да пробягам петнайсет километра.

Талия намигна на Джейсън.

— Силна е за дете на Афродита. Харесва ми.

— Ей, аз също мога да пробягам петнайсет километра — обади се Лио. — Ето ти едно силно момче на Хефест! Не ти ли харесвам?

Талия, разбира се, не му обърна внимание.

На Фоеба й отне точно шест секунди, за да разтури лагера, което смая Лио. Палатката сама се сви до размера на пакетче дъвки. Той искаше да ги пита за чертежите, но нямаха време.

Талия хукна нагоре по снежния планински склон, проправяйки малка пътека по пътя си. Лио горчиво съжали, че се е направил на мъж, тъй като ловджийките го оставиха далеч зад гърба си.

Тренер Хедж за сметка на това подскачаше нагоре като дива коза и ги дразнеше, все едно бяха още в училище.

— Давай, Валдес! По-бързо! Хайде да попеем! „Имах си момиче в Каламазу…“

— Хайде да не го правите! — прекъсна го Талия.

И така продължиха без песен.

Лио изостана, за да се изравни до Джейсън, който вървеше последен от групата.

— Как си, мой човек?

Изражението на Джейсън бе достатъчно красноречиво: „Зле“.

— Талия го прие толкова леко — каза Джейсън. — Все едно не е голяма новина, че съм се завърнал. Не знам какво очаквах, но тя… не е като мен. Изглежда много по… завършена като личност.

— Нормално, тя няма амнезия — опита се да го успокои Лио. — Освен това е имала много време, за да свикне с подвизите. Щом придобиеш опит с чудовищата и боговете, и ти ще спреш да се изненадваш.

— Може би — отвърна Джейсън, — но ми се иска да знаех какво е станало, когато съм бил на две. Защо мама се е отървала от мен. Талия все пак е избягала заради това.

— Виж, каквото и да е станало, вината не е твоя. А и сестра ти е готина. Доста си приличате, да ти кажа.

Джейсън не отговори. Лио се притесни да не е казал нещо лошо. Той искаше да накара Джейсън да се почувства по-добре, но това не беше лесно.

Искаше му се да извади нещо от колана — може би малко чукче — и да оправи с него паметта на Джейсън, удряйки по правилното място. Това щеше да е много по-лесно от всичките тези разговори.

„Не се справям добре с органичните форми на живот“. Благодаря за хубавото наследство, тате!

Потънал в мисли, той не забеляза, че ловджийките са спрели. Заби се в Талия и едва не събори и двамата по склона. За щастие тя бе здраво стъпила на крака и удържа и двама им. След това посочи нагоре.