— Това — ахна Лио — е наистина огромна скала.
Бяха стигнали почти до върха на Пайкс Пийк. Светът под тях бе покрит с облаци. Въздухът бе толкова рядък, че Лио едвам дишаше. Нощта бе паднала, но в небето грееше пълната луна, а звездите бяха невероятно ярки. Далеч на север и на юг се виждаха върховете на други планини, които излизаха от облаците като острови.
Или като зъби.
Но истински смайващата гледка бе над тях. На около половин миля в небето се рееше огромен остров от блестящ пурпурен камък. Беше трудно да се прецени размера му, но Лио пресметна, че е широк поне колкото футболен стадион и също толкова висок. Свършваше с назъбени скали, нашарени от пещери. От време на време от тях излизаше вятър, който издаваше звук като от орган. На върха на острова стени от мед опасваха някаква крепост. Единственото нещо, което свързваше Пайкс Пийк с летящия остров, бе тънък мост от лед, който проблясваше на лунната светлина.
Скоро Лио осъзна, че мостът не е направен точно от лед, понеже не е стабилен. Когато ветровете сменяха посоката си, мостът се разтърсваше, замъгляваше се и изтъняваше, а на някои места направо изчезваше като следа от самолет.
— Нали няма да минаваме по него? — попита Лио.
Талия сви рамене.
— Честно казано, и аз не обичам височините. Но ако искате да стигнете до крепостта на Еол, това е пътят.
— Крепостта винаги ли си виси тук? — попита Пайпър. — Хората защо не я виждат?
— Заради мъглата — каза Талия. — Понякога все пак я забелязват, макар и не директно. В някои дни Пайкс Пийк става червен. Хората казват, че е някакъв номер на светлината, но всъщност е отразеният цвят от палата на Еол.
— Огромен е — възкликна Джейсън.
Талия се засмя.
— Трябва да видиш Олимп, братко.
— Сериозно ли говориш? Била си там?
Талия направи гримаса. Явно споменът не бе от най-приятните.
— Ще минем на два пъти. Мостът е прекалено крехък.
— Това е успокоително — каза Лио. — Джейсън, не можеш ли да ни отведеш дотам с летене?
Талия пак се засмя. После разбра, че Лио не се шегува.
— Чакай малко… Джейсън, наистина ли можеш да летиш?
Джейсън се загледа в летящата крепост.
— Не точно. По-скоро контролирам ветровете, но тук те са прекалено силни. Не бих искал да опитвам. Талия, ти не можеш ли да летиш?
За миг Талия изглеждаше истински изплашена. После овладя изражението на лицето си. Лио осъзна, че тя се плаши от височините много повече, отколкото показва.
— Всъщност не съм опитвала — призна тя. — Може би ще е по-добре да минем по моста.
Тренер Хедж пробва ледената повърхност с копито, сетне скочи на моста. Невероятно, но не пропадна.
— Лесна работа. Аз съм пръв. Хайде, Пайпър, момичето ми. Ще ти подам ръка.
— Не, не, аз… — опита се да откаже Пайпър, но треньорът я хвана за ръка и я помъкна по моста.
Когато преминаха половината, ледът все още ги удържаше без проблем. Талия се обърна към своята приятелка ловджийка.
— Скоро ще се върна, Фоеба. Намери останалите и им кажи, че ще ги настигна.
— Сигурна ли си — сви очи Фоеба към Лио и Джейсън, сякаш се опасяваше, че ще отвлекат Талия.
— Напълно — отговори Талия.
Фоеба кимна колебливо, след което се спусна обратно по планинската пътека, следвана от белите вълчици.
— Джейсън, Лио, внимавайте къде стъпвате — предупреди ги Талия. — Не че се чупи, но…
— Защото още не ме е срещал — промърмори Лио. Двамата с Джейсън все пак тръгнаха по моста. На половината път нещата започнаха да се объркват, а вината, естествено, бе на Лио. Пайпър и Хедж вече бяха стигнали до другия край и им махаха, окуражавайки ги да продължат, но Лио се разсея. Той мислеше за мостовете — как би направил нещо много по-сигурно от този леден полъх, ако палатът бе негов. Щеше да постави скоби, подпори. Тогава Лио се спря насред моста, осенен от внезапно просветление.
— Защо им е мост? — попита той.
Талия се намръщи.
— Лио, това не е хубаво място за почивка. Какво имаш предвид?
— Те са духове на вятъра — напомни Лио. — Не могат ли да летят?
— Могат, но понякога им трябва път към света долу.
— Значи мостът невинаги е тук? — попита Лио.
Талия поклати глава.
— Духовете на вятъра не обичат да се закотвят към земята, но понякога е необходимо. Като сега. Знаят, че идвате.