Умът на Лио работеше трескаво. Бе толкова развълнуван, че чувстваше как температурата на тялото му се покачва. Не можеше да оформи мислите си в думи, но знаеше, че е на ръба на важно откритие.
— Лио? — попита го Джейсън. — Какво мислиш?
— Богове — прошепна Талия, — давайте напред. Гледайте си в краката.
Лио залитна назад. Той с ужас установи, че температурата на тялото му наистина се покачва — точно както преди много години на масата за пикник под ореховото дърво, когато гневът бе надделял над разума му. Сега вълнението му предизвикваше същата реакция. Панталоните му започнаха да пушат във въздуха. Обувките му също димяха, а мостът не хареса това. Ледът изтъняваше.
— Стига, Лио — предупреди го Джейсън. — Ще стопиш моста.
— Ще опитам — каза Лио. Но тялото му не го слушаше. Нагорещяваше се заедно с мислите му. — Джейсън, какво ти каза Хера в съня ти. Че си мост?
— Спокойно, Лио — намеси се Талия. — Не знам за какво говориш, но мостът…
— Чуйте ме! — настоя Лио. — Ако Джейсън е мост, тогава какво свързва? Може би две места, които не си пасват. Като въздуха и земята. Бил си някъде другаде преди, нали? А Хера каза, че си ползван за размяна.
— Размяна — разшириха се очите на Талия. — О, богове.
Джейсън се намръщи.
— За какво говорите вие, двамата?
Талия започна да шепти, сякаш нареждаше молитва.
— Сега разбирам защо Артемида ме изпрати тук. Джейсън, тя искаше да следя Ликаон, за да намеря следите на Пърси. И аз ги намерих. Чрез теб. Артемида ме е изпратила, за да чуя историята ти.
— Само че аз продължавам да не разбирам нищо — каза той. — А и нямам история. Не помня нищо!
— Но Лио е прав — настоя Талия. — Всичко е свързано. Само да знаех преди това…
Лио щракна с пръсти.
— Джейсън, как нарече онова място от съня си — Порутената къща? Вълчият дом?
Талия почти се задави.
— Вълчият дом? Джейсън, защо не ми каза? Това ли е затворът на Хера?
— Нима знаеш къде е? — попита Джейсън.
В този миг мостът се разпадна. Лио щеше да полети надолу, но Джейсън го хвана и издърпа на безопасно място. Двамата се покатериха нагоре по моста, но когато се обърнаха, видяха, че Талия ги гледа от другата страна на деветметрова пропаст.
А мостът продължаваше да се топи.
— Тръгвайте! — извика Талия, докато отстъпваше от рушащия се мост — намерете къде гигантът държи бащата на Пайпър и го спасете! Аз ще отведа ловджийките до Вълчия дом и ще удържа нещата, докато ни намерите! Ще се справите и с двете неща!
— Но къде е Вълчият дом? — извика Джейсън.
— Ти знаеш това, малки братко! — Вече бе толкова далеч, че едвам чуваха гласа й на вятъра. Но Лио бе почти сигурен, че дочу думите: „Ще се видим там. Обещавам.“
Сетне тя се обърна и побягна по разпадащия се мост.
Лио и Джейсън нямаха време за губене. Те хукнаха нагоре по моста, борейки се за живота си, докато ледът изтъняваше под краката им. Няколко пъти Джейсън сграбчи Лио и използва ветровете, за да удържи двама им изправени. Но чувството бе като скачане с бънджи, а не летене.
Когато стигнаха плаващия остров, Пайпър и тренер Хедж ги издърпаха, малко преди мостът окончателно да изчезне. Стояха запъхтени в основата на каменно стълбище, издълбано в скалата. То водеше към крепостта.
Лио погледна надолу. Върхът на Пайкс Пийк се виждаше през облаците, но от Талия нямаше и следа. А Лио току-що бе изгорил единствения им изход.
— Какво стана? — попита Пайпър. — Лио, защо дрехите ти димят?
— Разгорещих се — изпъшка той. — Джейсън, съжалявам. Не знаех…
— Няма проблеми — каза Джейсън, но изражението му бе мрачно. — Имаме по-малко от денонощие да спасим богинята и бащата на Пайпър. Нека се запознаем с царя на ветровете.
XXXVII. Джейсън
Джейсън бе намерил и изгубил отново сестра си за по-малко от час. Докато се катереха по скалите на плаващия във въздуха остров, той час по час поглеждаше назад, но Талия вече я нямаше. Макар че бе казала, че се радва да го види отново, Джейсън не знаеше дали това наистина е така. Тя си имаше ново семейство при ловджийките и нова майка в лицето на Артемида. Изглеждаше самоуверена и доволна от живота си. Джейсън не знаеше дали има място в него. А и тя бе решена да намери приятеля си Пърси. Дали някога бе търсила Джейсън така?
Но това не е честно — каза си той. — Тя е мислела, че си мъртъв.