Едва бе изтърпял разказа й за майка им. Все едно му беше подала бебе — шумно и грозно — и му бе казала: „Твое е, вземи си го“. Той не искаше това. Не искаше да го поглежда. Не искаше да знае, че има луда майка, която се бе отървала от него, за да умилостиви някаква богиня. Нищо чудно, че Талия бе избягала.
А после се сети и за хижата на Зевс в лагера на нечистокръвните и малката ниша, която Талия някога бе ползвала за убежище, за да се скрие от застрашителната статуя на небесния бог. И татко им не беше готин. Джейсън разбра защо Талия се бе отказала и от тази част на живота си. Но все още бе гневен. Той нямаше този късмет. За него не бе останало нищо.
Златната чанта с вятъра тежеше на раменете му като воденичен камък и колкото повече приближаваха палата на Еол, толкова по-тежка ставаше. Ветровете бяха неспокойни и искаха да излязат, да избягат.
Единственият, който бе във видимо добро настроение, бе тренер Хедж. Той продължаваше да изкачва бързо хлъзгавото стълбище и да се връща надолу с тропот.
— Хайде, бухтички! Остават ви още само няколко хиляди стъпала!
Докато се катереха, Лио и Пайпър не говореха. Може би усещаха лошото настроение на Джейсън. От време на време Пайпър го поглеждаше притеснено, като че ли не тя, а той едва не бе умрял от хипотермия. А може би мислеше върху думите на Талия. Бяха й споделили това, което Талия бе казала на моста — че могат да спасят и баща й, и Хера. Джейсън обаче нямаше представа как трябва да го направят и не бе сигурен дали това ще обнадежди Пайпър, или ще я изнерви допълнително.
Лио продължаваше да тупа краката си, търсейки следи от огън по панталоните си. Вече не пушеше, но инцидентът на моста наистина бе ужасил Джейсън. Лио сякаш не съзнаваше, че от ушите му излиза пушек, а по косата му танцуват пламъци. Ако започнеше да гори всеки път, когато се развълнува, щеше да им е трудно да го водят със себе си където и да е. Джейсън си представи как прави поръчка в ресторант за бързо хранене: „Ако може един чийзбургер и… Аааа! Приятелят ми гори! Дайте ми и вода!“
Още повече го безпокоеше казаното от Лио. Джейсън не искаше да служи за мост, размяна или каквото и да било подобно нещо. Просто искаше да разбере откъде е. А Талия се бе уплашила, когато чу Лио да споменава изгорялата къща от сънищата на Джейсън — мястото, от което вълчицата Лупа му бе казала, че е започнал своя път. Но откъде знаеше Талия за това място и защо бе уверила Джейсън, че и той знае къде е то?
Отговорът изглеждаше близо. Но колкото повече приближаваше Джейсън до него, толкова по-трудно достъпен изглеждаше той. Малко като ситуацията с ветровете на гърба му — с всяка крачка те се съпротивляваха все повече и повече.
Най-накрая стигнаха до върха на острова. Бронзови стени опасваха крепостта, макар Джейсън да не можеше да допусне, че някой би нападнал това място. Високи шест метра врати се отвориха пред тях и напред се ширна път от полиран червен камък, който водеше до главната цитадела — ротонда с бели колони в гръцки стил, която приличаше на монументите във Вашингтон.
Само дето по покрива й имаше радиокули и сателитни чинии.
— Това е странно — обади се Пайпър.
— Защо? На летящ остров няма как да се прокара кабел — отбеляза Лио. — Само вижте двора на тоя човек!
Ротондата беше в центъра на широк около четиристотин метра кръг. Той бе разделен — подобно на пица — на четири части, които представляваха четирите годишни времена. Беше си малко страшничко.
Секцията вдясно от тях бе ледена пустош с оголени дървета и замръзнало езеро. Снежни човеци се затъркаляха по двора, когато вятърът повя. Джейсън не бе сигурен дали те са за украса, или са живи.
Вляво от тях имаше есенен парк, осеян с дървета, по чиито корони шумоляха златни и червени листа. Когато политаха, разлюлени от вятъра, те оформяха изображения на богове, хора и животни, които се преследваха, преди да паднат в шумата.
В далечината зад ротондата се виждаха другите две зони. Едната от тях бе зелено пасище с овце, направени от облаци, а другата — пустиня, по пясъците на която се виждаха странни знаци, подобни на гръцки букви знаци. Имаше още емотикони и огромна реклама, която гласеше: ГЛЕДАЙТЕ ЕОЛ ВСЯКА НОЩ!
— По една секция за всеки от боговете на вятъра — предположи Джейсън — във всяка от основните посоки на света.
— Онова пасище изглежда супер — отбеляза Хедж и облиза устни. — Да имате нещо против?…