— Сър — прекъсна го Мели, — имате две минути до началото на предаването.
— Аа! — извика Еол. — Как изглеждам? Добре ли е гримът?
Към Еол се спусна мъничко торнадо от четки, гримове и тампончета за грим. То мина по лицето му и го оцвети така, че стана още по-отвратително. Вятър завихри косата му и я остави да стърчи като замръзнала елха.
— Господин Еол — започна Джейсън, сваляйки златната си раница, — донесохме ви тези избягали духове на бурята.
— Така ли? — Еол погледна към чантата, все едно бе подарък от фен, нещо, което не иска в действителност — много мило.
Лио го побутна и Джейсън му подаде чантата.
— Борей ни изпрати да ги хванем за вас. Надявам се, че ще приемете нашия подарък и ще отмените заповедта… да се избиват героите.
Еол се разсмя и погледна невярващо към Мели.
— Да се избиват героите ли? Нима съм заповядвал такова нещо?
Мели погледна графика на компютъра си.
— Да, сър, наредили сте го на петнайсети септември: „Духовете на бурята са освободени със смъртта на Тифон. Героите да поемат цялата отговорност“… Да, в общи линии сте им издали смъртна присъда.
— Уф — каза Еол, — бил съм ядосан. Отмени тази заповед, Мели, и… кой в момента е охрана — Териаки? Тери, занеси тези духове обратно в клетка 14Е, става ли?
Една харпия се появи от нищото, сграбчи златната чанта и се спусна към бездната.
Еол се ухили на Джейсън.
— Прощавай за тази заповед, но бях страшно ядосан. — Лицето му внезапно потъмня заедно с костюма, а по плата заблещукаха светкавици. — Да ти кажа, сега си спомням по-ясно. Сякаш тогава някой ми нареди да дам тази заповед. Сякаш ме побутна да го направя.
Джейсън се напрегна. Защо ли това му звучеше толкова познато.
— Глас в ума ви, сър?
— Да. Странно, нали? Мели, дали все пак не трябва да ги убием?
— Не, сър — отговори тя спокойно. — Те ни донесоха духовете на бурята, това оправя нещата.
— Да, вярно. — Еол пак се засмя. — Прощавайте! Мели, да направим някакво подаръче на героите. Кутия шоколадови бонбони, например.
— За всички герои по света ли, сър?
— Не, това е много скъпо. Абе, я остави. Или… чакай! Времето! Започваме!
Еол отлетя към синия екран, а отнякъде прозвуча звук като встъпителна музика за новинарско предаване.
Джейсън погледна към Пайпър и Лио. Те изглеждаха объркани също като него.
— Мели — попита той, — Еол винаги ли е… такъв?
Тя се усмихна притеснено.
— Е, нали знаете какво казват: „Ако не ви харесва настроението му, изчакайте пет минути“. Изразът „накъдето задуха вятърът“ е измислен за него.
— А каква е тази работа с морското чудовище? — попита Джейсън. — Бил ли съм тук и преди?
Мели се изчерви.
— Не зная. Не помня. Аз съм новата секретарка на г-н Еол. Изкарах с него повече от останалите, но все пак не толкова дълго.
— Обикновено колко време работят секретарките при него?
— О… — Мели се замисли за момент. — Правя това от… хм, дванайсет часа?
В този момент от плаващите във въздуха високоговорители екна глас:
— А сега „Времето на всеки дванайсет минути“ с дежурния синоптик на „Олимпийско време“ — Еол!
Светлините блеснаха към Еол, който сега стоеше пред синия екран. Усмивката му бе неестествено бяла, а той самият изглеждаше така, сякаш е изпил толкова кафе, че лицето му ще експлодира.
— Добър ден, Олимп! С вас е синоптикът Еол, Господар на ветровете, подготвящ вашата прогноза на всеки дванайсет минути. Налягането над Флорида е ниско, така че очаквайте по-меки температури. Деметра явно е добронамерена към производителите на цитруси! — Той махна към синия екран, но когато Джейсън погледна мониторите, видя, че зад Еол има дигитален образ на американската карта с усмихнати слънчица и сърдити облачета. По източното крайбрежие… момент! — Той почука по предавателя в ухото си. — Лоши новини, момчета! Посейдон е ядосан на Маями, така че все пак над Флорида ще има лошо време. Съжалявам, Деметра. В централната част на западен САЩ явно са обидили Зевс, тъй като могат да очакват виелици! Борей лично се е ангажирал да накаже областта със сняг и лед. За Мисури лоши новини… не, чакайте. Хефест съчувства на Мисури, така че ще имате умерени температури и ясно слънчево небе.
Еол продължи известно време с прогнозите си, като предвиждаше какво ще стане във всяка част от страната и сменяше прогнозата си два или три пъти, получавайки съобщения от машинката в ухото си. Боговете явно даваха различни заповеди на различните ветрове и бури.