— Но това е грешно — прошепна Джейсън. — Времето не е толкова непредвидимо.
Мели се изсмя.
— Според теб колко точни са синоптиците на смъртните? Говорят си за налягане, студен и топъл фронт, влага, но времето винаги ги изненадва. Еол поне ни казва защо то е толкова изненадващо. Работата му е трудна — да угоди на всички богове едновременно. Достатъчно трудна, за да…
Тя не довърши, но Джейсън разбра какво има предвид. Достатъчно трудна, за да подлуди всекиго. Еол беше луд.
Напълно луд.
— Толкова за времето — завърши Еол. — Ще се видим след дванайсет минути, тъй като дотогава прогнозата със сигурност ще се промени!
Светлините изгаснаха, мониторите се върнаха към стандартните си предавания, а за момент лицето на Еол се изкриви от притеснение. Сетне си спомни, че има гости, и отново се усмихна фалшиво.
— Така, донесли сте ми някакви духове на бурята — каза Еол. — Предполагам, че трябва да ви благодаря. Искахте ли нещо? Предполагам. Героите винаги искат нещо.
Мели се обади.
— Сър, това е синът на Зевс…
— Да, знам. Нали ти казах, че съм го виждал и преди.
— Но, сър, те са пратени от Олимп.
Еол изглеждаше смаян. Сетне се изсмя толкова силно, че Джейсън едва не падна в ямата.
— Значи сега идваш от името на баща си? Знаех си! Най-сетне ще получа нов договор!
— Моля? — попита Джейсън.
— Слава на боговете! — Еол въздъхна облекчено. — Три хиляди години, откакто Зевс ме направи Господар на ветровете. Не че съм неблагодарен, не, разбира се. Но договорът ми наистина е неясен. Очевидно съм безсмъртен, но „Господар на ветровете“? Какво означава това? Да не съм дух на природата? Или полубог? А защо не истински бог? Точно така! Искам да съм бог на ветровете — заплатата е толкова по-висока! Да започнем с това, какво ще кажеш?
Джейсън погледна към приятелите си объркан.
— Пич — каза Лио, — мислиш, че сме тук, за да те повишим?
— Нали сте дошли за това? — ухили се Еол и костюмът му стана напълно син без нито едно облаче. — Това е страхотно. Показах доста инициатива с канала за времето, а? Да не говорим за вниманието в пресата и книгите, написани за мен — „Отнесени от вихъра“ и така нататък.
— Не знам дали „Отнесени от вихъра“ е за теб… — каза Джейсън, преди да забележи, че Мели клати глава.
— Глупости — каза Еол, — Мели, това е моя биография, нали?
— Разбира се, сър! — извика тя.
— Виждате ли? Аз нямам време да чета, но е очевидно, че смъртните ме обожават. Затова ще сменим титлата ми на бог на ветровете. Сега да минем към екипа и заплатата…
— Сър — каза Джейсън, — ние не сме от Олимп.
Еол премигна.
— Аз съм син на Зевс — каза Джейсън, — това е така. Но не съм тук заради договора. Ние трябва да извършим подвиг. Имаме нужда от помощта ви.
Лицето на Еол се изопна.
— Пак ли? Както винаги, а? Проклети герои! Грижа ви е само за вас!
— Сър, моля ви, не помня какво е станало последния път, но щом сте ми помогнали веднъж…
— Веднъж?! Аз помагам винаги! Е, понякога руша, но основно помагам, а някой път искат от мен и двете неща! Едновременно! Като се сетя, че Еней, първият от твоя вид…
— Как така моя вид? — попита Джейсън. — Полубоговете?
— Не се прави на глупак! — скара му се Еол. — Имам предвид твоя клан полубогове. Сещаш се — Еней, синът на Венера, последният герой на Троя… Когато гърците изгорили града, той избягал в Италия и там основал царството, което после станало Рим, и нататък историята е ясна. Това имах предвид.
— Не разбирам — призна Джейсън.
Еол погледна към небето.
— Исках да кажа, че бях поставен в средата на тоя конфликт. Юнона ми вика: „О, Еол, моля те, унищожи корабите на Еней за мен, той е толкова противен!“, а после Нептун се обажда: „Не, това е моята територия! Укроти ветровете си!“. Сетне Юнона заплашва: „Унищожи корабите или ще те обадя на Юпитер, че не ми помагаш!“… Смяташ ли, че е лесно да балансираш такива желания.
— Не — каза Джейсън, — предполагам, че не е.
— Нека не отварям дума за Амелия Ерхарт26!
Още ми се ядосват на Олимп, че съм я хвърлил от небето!
— Просто искаме малко информация — каза Пайпър с най-успокояващия си глас. — Чували сме, че знаете всичко.