Еол опъна реверите си и се успокои. Леко.
— Това наистина е вярно, разбира се. Знам например това, че вашата работа тук — той посочи с пръсти и тримата — е безумна схема на Юнона, с която да ви събере всичките. Всичко ще свърши с касапница, помнете ми думата. Знам и че твоят баща, Пайпър Маклийн, е загазил здраво. — Той вдигна ръка и в нея попадна парче хартия. Беше снимка на Пайпър с някакъв човек, който явно бе баща й. Той изглеждаше познат на Джейсън. Беше сигурен, че го е виждал в някакви филми.
Пайпър взе снимката. Ръцете й трепереха.
— Тази снимка е… от портфейла му.
— Да — каза Еол. — Всичко загубено накрая идва при мен. Снимката долетя тук, когато земеродните го уловиха.
— Кои? — попита Пайпър, но Еол не й обърна внимание, а сви очи към Лио.
— Ти, сине на Хефест… видях бъдещето ти.
Още едно листче падна в ръцете на бога, който го подаде на момчето. Беше стар чертеж, направен с молив. Лио го взе, все едно е отровен. Залитна назад.
— Лио? — попита Джейсън. — Какво е това?
— Нещо, което… нарисувах като дете. — Той бързо го сви и го прибра в якето си. — Нищо важно.
Еол се изсмя.
— Нима? Само дето ключът към успеха ти е в него! Но докъде бях стигнал. А, да, искахте информация. Сигурни ли сте в това? Понякога информацията може да бъде опасна.
Той се усмихна на Джейсън, сякаш го предизвикваше. Зад него Мели поклати предупредително глава.
— Да — каза Джейсън, — трябва да открием леговището на Енкелад.
Усмивката на Еол изчезна.
— Гиганта? За какво ви е да ходите там? Той е отвратителен! Дори не гледа предаването ми!
Пайпър вдигна снимката.
— Еол, той е хванал баща ми. Трябва да го спасим и да открием къде е затворена Хера.
— Това вече е невъзможно — каза Еол. — Дори аз не мога да го видя, а повярвайте ми, опитах. Над мястото, където я държат, има мощна магия, която прави засичането й невъзможно.
— Тя е на място, наречено Вълчия дом — каза Джейсън.
— Я чакай малко! — Еол се плесна по челото и затвори очи. — Сетих се нещо! Да, тя е във Вълчия дом! За жалост не знам къде се намира това.
— Но Енкелад знае — настоя Пайпър. — Ако ни помогнеш да го намерим, ще разберем къде е богинята…
— Да — намеси се и Лио, — а ако ни помогнеш да я спасим, тя ще ти е наистина благодарна…
— И Зевс може да те повиши — довърши Джейсън.
Еол повдигна вежди.
— Повишение? И искате от мен само местонахождението на гиганта?
— Е, ако можеш и да ни отведеш дотам — опита Джейсън, — би било супер.
Мели плесна с ръце развълнувана.
— Но той може да направи това! Често изпраща добронамерени ветрове…
— Тихо, Мели! — скара и се Еол. — Вече съм ти ядосан за това, че пусна тези хора с фалшива история.
Лицето й пребледня.
— Да, сър. Съжалявам, сър.
— Вината не е нейна — каза Джейсън. — Но що се отнася до помощта…
Еол наклони главата си, все едно се замисли. После Джейсън осъзна, че господарят на ветровете слуша гласа от слушалката в ухото си.
— Е, Зевс одобрява това — промърмори Еол. — Казва… че ще е по-добре, ако я спасите след уикенда, понеже има някакъв купон… О, Афродита му напомня, че утре призори е слънцестоенето. Казва да ти помогна. Хефест… да, хмм, те рядко са съгласни за нещо, чакайте още малко…
Джейсън се усмихна на приятелите си. Най-сетне имаха малко късмет. Божествените им родители бяха решили да помогнат.
Тогава чу блеене откъм входа. Тренер Хедж се зададе, клатушкайки се, а по лицето му имаше трева. Мели го видя да крачи по направения скоро под и дъхът й спря.
— Кой е това?
Джейсън сподави смеха си с престорена кашлица.
— Това е… тренер Хедж. Глийсън Хедж. Той е нашият… — Джейсън не бе сигурен как да го нарече. Учител? Приятел? Проблем?
— Нашият гид.
— Истински козел — въздъхна Мели.
Зад нея Пайпър се направи, че повръща.
— Какво става, бухтички? — дойде с тропот Хедж. — Готино местенце е това. Олеле? И тревица!
— Тренер, току-що яде — напомни му Джейсън. — А плочките с трева са, за да стъпваме по тях. Това е Мели. Тя е…
— Аура — усмихна се сърдечно Хедж. — Красива като летен бриз.
Мели се изчерви.