— Еол се канеше да ни помогне — каза Джейсън.
— Да — промърмори господарят на ветровете. — Ще намерите Енкелад на връх Диабло.
— Дяволската планина? — попита Лио. — Това не звучи добре.
— Помня това място! — каза Пайпър. — Бях там веднъж с татко. Тя е на изток от залива на Сан Франциско!
— Пак тази област — поклати глава треньорът. — Това не е добре. Изобщо не е хубаво.
— А сега — Еол понечи да се усмихне, — как да стигнете дотам…
Внезапно лицето му се отпусна. Той се приведе и почука устройството в ухото си, сякаш имаше проблем с връзката. Когато се изправи отново, в очите му се четеше ужас. Въпреки грима приличаше на много стар и много уплашен човечец.
— Не ми се е обаждала от векове. Не мога… Да, разбирам.
Той преглътна и погледна Джейсън така, все едно момчето се бе превърнало в гигантска хлебарка.
— Съжалявам, сине на Юпитер. Нови заповеди. Трябва да ви убия.
Мели изпищя.
— Но, сър! Зевс каза да им помогнете! Афродита, Хефест!
— Мели — скара й се Еол, — твоята работа вече приключи. Освен това има заповеди, които са по-важни дори от желанията на боговете. Особено когато идват от силите на природата.
— Чии заповеди? — попита Джейсън. — Зевс ще те уволни, ако не ни помогнеш.
— Малко ме съмнява. — Еол завъртя китката си и далеч под тях, в ямата, се отвори врата на клетка. Джейсън чу крясъците на духовете на бурята, които полетяха към тях, виейки от нетърпение да ги разкъсат.
— Дори Зевс разбира как стоят нещата — каза Еол. — Ако тя се пробужда, дори всички богове заедно няма да могат да я спрат. Сбогом, герои. Съжалявам, че всичко това става толкова бързо, но след четири минути ме чака предаването.
Джейсън призова меча си. Тренер Хедж извади тоягата си. А аурата Мели извика:
— Не!
Тя се спусна към краката им, когато духовете на бурята нападнаха със силата на ураган, и разби пода на частички килим, мрамор и линолеум, които трябваше да са смъртоносни за тях. Но роклята на Мели се разпростря като щит и пое силата на удара. Петимата пропаднаха в ямата, а Еол изкрещя отгоре:
— Мели? УВОЛНЕНА СИ!
— Бързо! — не му обърна внимание Мели. — Сине на Зевс, имаш ли някакъв контрол над въздуха?
— Малък!
— Тогава ми помогни, иначе сте мъртви!
Мели го хвана за ръката и през ръката на Джейсън премина електрически шок. Той разбра какво да направи.
Трябваше да забавят падането и да се насочат към един от отворените тунели. Духовете на бурята ги следваха по петите и ги настигаха, като бяха засилили със себе си и облак смъртоносни частици.
Джейсън хвана Пайпър за ръка.
— Групова прегръдка!
Хедж, Лио и Пайпър се опитаха да се съберат заедно, докато падаха, висейки за Джейсън и Мели.
— Това НЕ Е ЯКО! — извика Лио.
— Елате ми, балони такива! — изрева Хедж към духовете на бурята. — Ще ви спукам!
— Страхотен е — въздъхна Мели.
— Да се съсредоточим? — извади я от съзерцанието Джейсън.
— Добре! — отвърна тя.
С общи усилия забавиха падането си дотолкова, че то се превърна в спускане към най-близката пещера. Въпреки това се удариха лошо в тунела и се затъркаляха надолу по стръмна цепнатина, която не бе измислена за хора. Нямаше как да спрат.
Роклята на Мели се изду около тях. Джейсън и другите се хванаха отчаяно за нея и започнаха да се забавят.
Тогава чуха писъците на духовете на бурята от тунела над тях.
— Няма да мога да удържа още дълго — предупреди Мели. — Стойте заедно! Когато ветровете ударят…
— Справяш се страхотно, Мели — каза Хедж, — мама беше аура, знаеш ли. Дори тя нямаше да се справи по-добре.
— Пиши ми по Ирида! — помоли го Мели.
Хедж й намигна.
— Може ли да си уреждате срещи по-късно? — извика Пайпър. — Гледайте!
Зад тях тунелът притъмня. Джейсън чу как ушите му изпукват от налягането.
— Не мога да ги удържа — предупреди Мели, — но ще се опитам да ви прикрия. Една последна услуга.
— Благодаря, Мели — каза Джейсън, — надявам се да си намериш нова работа.
Тя се усмихна и след това се разпадна на топъл нежен бриз, който ги обгърна.
Миг по-късно ги удариха истинските ветрове и ги изстреляха в небето с такава сила, че Джейсън загуби съзнание.
XXXIX. Пайпър