Пайпър сънуваше. Беше на покрива на училище „Уилдърнес“. Пустинната нощ бе студена, но Пайпър бе взела завивки, а и Джейсън беше до нея. Повече топлина не й трябваше.
Въздухът миришеше на горящ мескит и градински чай. На хоризонта планините Спринг се извисяваха като криви черни зъби, а зад тях се виждаше мътният блясък на Лас Вегас.
Звездите бяха толкова ярки, че Пайпър се уплаши, че няма да види метеоритния дъжд. Не искаше Джейсън да помисли, че го е докарала дотук под фалшив претекст (макар и да си беше точно така). Метеоритите обаче не разочароваха. Почти всяка минута от небето падаше един и оставяше следа от бял, жълт или син пламък. Пайпър бе сигурна, че дядо Том би ги обяснил с някоя индианска приказка, но в момента бе твърде заета да измисли своя собствена история.
Джейсън я хвана за ръката (най-после!) и посочи два метеора, които се спуснаха през атмосферата така, че оформиха кръст.
— Еха — каза той, — не мога да повярвам, че Лио не е поискал да види това.
— Аз всъщност не го поканих — отвърна Пайпър.
Джейсън се усмихна.
— Така ли?
— Мхм. Никога ли не си чувствал, че понякога трима души биха били твърде много?
— Да — призна си Джейсън, — сега например. Знаеш ли колко проблеми ще имаме, ако ни намерят тук?
— Ще измисля нещо — каза Пайпър. — Мога да бъда много убедителна. Искаш ли да потанцуваме?
Той се засмя. Очите му бяха невероятни, а усмивката му — още по-красива на светлината на звездите.
— Без музика. Нощем. На покрив. Не ти ли се струва опасно?
— Аз съм опасно момиче.
— Не се и съмнявам.
Той се изправи и й подаде ръка. Потанцуваха малко, но танцът бързо премина в целувка. Пайпър едва го целуна отново — не можеше да сдържа усмивката си.
Тогава сънят й се промени… или може би бе умряла и отишла в Подземния свят, тъй като се намери обратно в магазина на Медея.
— Нека това бъде сън — промърмори тя, — а не вечното ми наказание.
— Не, миличка — обади се жена с приказно сладък глас, — не си наказана.
Пайпър се обърна, уплашена, че ще види Медея, но вместо това видя жена, която ровеше из дрехите на половин цена.
Жената беше зашеметяващо красива. Косата й бе дълга до раменете, шията — изящна, чертите — съвършени. Имаше и страхотна фигура, облечена в дънки и снежнобяла тениска.
Пайпър беше виждала много актриси. Повечето гаджета на баща й бяха наистина красиви. Но тази жена бе различна. Тя беше елегантна, без да се напряга, модерна, без да го е целяла, бляскава, без да се е гримирала. След смачкания от пластични операции и козметика Еол Пайпър бе още по-смаяна от вида на тази жена. В нея нямаше нищо изкуствено.
И все пак, докато Пайпър гледаше, видът на жената се смени. Пайпър не можеше да прецени дали се е променил цветът на очите й, или този на косата й. Жената обаче ставаше все по-красива и по-красива, сякаш видът й се приближаваше до мислите на Пайпър и до нейния идеал за красота.
— Афродита? — попита Пайпър. — Мамо?
Богинята се усмихна.
— Това е само сън, миличка. В случай, че някой се интересува — не съм била тук. Нали?
— Аз… — Пайпър искаше да я пита хиляди неща, но те задръстиха ума й.
Афродита взе една тюркоазна рокля. На Пайпър тя й се стори страхотна, но богинята направи гримаса:
— Цветът не ми отива за жалост. Иначе дрешката е сладка. Медея има някои чудни нещица тук.
— Тази сграда… — заекна Пайпър. — Тя избухна. Видях го.
— Да — съгласи се Афродита, — затова има разпродажба. Вече е само спомен. Съжалявам, че те измъкнах от предишния ти сън. Той бе много по-приятен, мисля.
Лицето на Пайпър пламна. Тя не знаеше дали се чувства повече ядосана, или унизена, но най-вече бе разочарована.
— Беше измама. Това не се е случвало. Никога. Защо го помня толкова ярко?
Афродита се усмихна.
— Защото си моя дъщеря, Пайпър. Виждаш възможностите много по-ясно от другите. Виждаш какво може да стане. И все още може, не се предавай! За нещастие… — богинята посочи магазина — те очакват още препятствия. Медея ще се върне заедно с много други врагове. Портата на смъртта е отворена.
— Какво имаш предвид?
Афродита й намигна.
— Ти не си глупаво момиче, Пайпър. Знаеш за какво говоря.
Пайпър усети как я полазват тръпки.
— Спящата жена, онази, която Мидас и Медея нарекоха своя покровителка. Тя е отворила портал към Подземния свят. Тя е пуснала мъртвите в нашия свят.