— Мхм. И не кои да е мъртви. Най-злите, най-могъщите — онези, които имат причина да ненавиждат боговете.
— Чудовищата се връщат от Тартара по същия начин — предположи Пайпър, — затова не остават унищожени.
— Да. Тяхната „покровителка“, както я наричат, има специална връзка с Тартара, духа от ямата. — Афродита вдигна една позлатена тениска. — С това ще изглеждам нелепо.
Пайпър се засмя притеснено.
— Ти ще изглеждаш съвършена винаги.
— Толкова си сладка — каза Афродита. — Но красотата е в това да намериш какво ти подхожда. За да си съвършен, трябва да се чувстваш така и да избягваш да се правиш на такъв, какъвто не си. А за една богиня това е особено трудно. Ние се променяме толкова лесно.
— Татко смяташе, че си съвършена. — Гласът на Пайпър потрепери. — Той никога не те забрави.
Погледът на Афродита стана далечен.
— Да… Тристан. Беше страхотен човек. Толкова мил и добър, забавен и красив. И все пак толкова тъжен.
— Може ли да не говорим за него в минало време!
— Съжалявам, скъпа. Не исках да изоставя баща ти, разбира се. Това винаги е много трудно. Но така беше най-добре. Ако разбереше коя съм в действителност…
— Чакай! Нима той не е разбрал, че си богиня?
— Не, разбира се! — Афродита прозвуча обидено. — Не бих му го причинила. За повечето смъртни това е прекалено трудно за разбиране. Може да съсипе живота им. Само питай твоя приятел Джейсън. Между другото, той също е страхотно момче. Майка му обаче бе съсипана, когато разбра, че е влюбена в Зевс. По-добре е, че Тристан ме смята за смъртна, напуснала го без причина. По-добре горчив, но хубав спомен, отколкото недостъпна богиня. Което ме подсеща нещо…
Тя отвори ръка и показа на Пайпър стъкленица, пълна с розова отвара.
— Това е една от хубавите напитки на Медея. Тя унищожава близките спомени. Когато спасиш баща си, ако успееш, трябва да му го дадеш.
Пайпър не вярваше на ушите си.
— Искаш да дрогирам татко? Да го накарам да забрави преживяното?
Афродита вдигна стъкленицата. Напитката хвърли розово отражение върху лицето й.
— Баща ти се прави на спокоен и уверен човек, но той крачи на ръба между два свята. Той прекарва дните си в отрицание на старите легенди за богове и духове, но се опасява, че те може би са истински. Страх го е, че е отрязал важна част от себе си и някой ден това ще го унищожи. А сега е пленник на гигант. Това, което преживява, е истински кошмар. Дори да оцелее… споменът за боговете и духовете, които крачат по тази земя, ще го преследва през целия му живот. Ще го съсипе. Това иска нашият враг. Тя ще го пречупи, а с това ще скърши и твоя дух.
Пайпър искаше да каже на Афродита, че греши, че баща й е най-силният човек, който познава, че не би му отнела спомените по начина, по който Хера бе постъпила с Джейсън.
Но някак си не можеше да й се сърди. Спомни си какво и бе казал баща й на плажа в Биг Сур: „Ако наистина вярвах в страната на духовете, в свещените животни или гръцките богове… не бих могъл да спя нощем. Винаги ще търся някой, когото да обвинявам.“
Сега и Пайпър търсеше някой, когото да обвини за ставащото.
— Коя е тя? — попита майка си. — Кой стои зад гигантите?
Афродита сви устни. Тя приближи следващия щанд с похабени брони и разкъсани тоги, но ги гледаше така, сякаш са модерни облекла.
— Ти имаш силна воля — отбеляза тя, — а аз не съм много уважавана измежду боговете. Присмиват се на децата ми. Смятат ги за суетни и глупави.
— Някои от тях са.
Афродита се засмя.
— Вярно е. Може би самата аз съм такава. Понякога. Едно момиче трябва да се забавлява. О, това е сладурско! — Тя вдигна един обгорен бронзов нагръдник и го показа на Пайпър. — Не ти ли харесва?
— Не — отговори Пайпър. — Ще отговориш ли на въпроса ми?
— Търпение, миличка — каза богинята. — Това, което искам да ти кажа, е, че любовта е най-голямата сила в света. Тя прави смъртните велики. Най-храбрите им и благородни дела са сторени заради любовта.
Пайпър извади кинжала си и погледна отражението си върху острието.
— Като Елена, която започнала Троянската война?
— Каторпсис — усмихна се Афродита. — Толкова се радвам, че го намери. Много ме обвиняват за тази война, но Парис и Елена бяха сладка двойка. А героите от тази война днес са безсмъртни… поне в паметта на хората. Любовта е силно нещо, Пайпър. Може да повали дори боговете на колене. Казах го на моя син Еней, докато бягаше от Троя. Той смяташе, че се е провалил. Смяташе се за загубеняк. Но отиде в Италия…