Но видът на планините често лъжеше, знаеше Пайпър. Отблизо вероятно бе много по-огромна, а що се отнася до пасторалния й вид… вероятно той също заблуждаваше. Тук, в слънчева Калифорния, нейния дом, спокойни хора се разхождаха под ясното небе на хубавото време. Но само на няколко километра, в недрата на планината, се криеше гигант — невероятно могъщ и още по-невероятно зъл.
И той смяташе да схруска баща й за обяд.
Лио извади нещо от джоба си — старата скица, нарисувана с молив, която Еол му бе дал. Афродита сигурно я бе сметнала за важна, щом я бе пъхнала в джоба на новия му костюм.
— Какво е това? — попита Пайпър.
Лио го разгъна внимателно и го остави настрана.
— Нищо. Не би искала да видиш детските ми рисунки.
— Но това е специално — предположи Джейсън. — Еол каза, че то е ключът към нашия успех.
— Не и днес — поклати глава Лио, — той говореше за по-късно.
— Как може да си сигурен? — попита Пайпър.
— Довери ми се — отвърна Лио. — Какъв е планът за сегашния проблем?
Тренер Хедж изблея. Той вече бе изпил три кафета и изял една тава понички заедно с две салфетки и още едно цвете от вазата на масата. Щеше да изяде и сребърните прибори, но Пайпър го плесна през ръката.
— Изкачваме планината — каза Хедж, — избиваме всички освен таткото на Пайпър и си тръгваме.
— Благодаря за идеята, генерал Айзенхауер — изръмжа Джейсън.
— Моля, моля.
— Момчета — каза Пайпър, — има нещо, което трябва да знаете.
Беше й трудно, тъй като не биваше да споменава майка си, но им каза, че в съня си е разбрала някои неща. И назова истинския им враг. Гея.
— Гея? — Лио поклати глава. — Но това е Майката Природа? Не трябва ли тя да е с цветя в косите, около нея да пеят птички, а елени и зайчета да й помагат с прането?
— Не — отвърна Пайпър, — бъркаш я със Снежанка.
— Добре де, но…
— Слушай, бухтичке! — Тренер Хедж почисти брадичката си от кафето. — Пайпър ни казва нещо много важно. Гея не е за подценяване. Дори аз не съм сигурен, че мога да я победя.
— Хайде бе — подсвирна Лио.
Хедж кимна.
— Дамата на земята. Тя и старецът й, Небето, не са създания, срещу които бих се изправил с удоволствие. Не, че ме е страх де…
— Уран — рече Пайпър. Тя не се сдържа и погледна към небето, чудейки се дали то има очи.
— Да — каза Хедж, — Уран беше лош баща. Той затвори първите си деца, циклопите, в Тартара. Това вбеси Гея, но тя си замълча. Двамата имаха още едно поколение деца, титаните. Гея се уплаши, че Уран ще хвърли и тях в затвора. Затова отиде при сина си Кронос…
— Големия лош тип — подхвърли Лио, — дето го биха миналото лято.
— Същия. Гея бе тази, която му даде косата и му рече: „Хей, защо не извикаш баща си тук? Аз ще го разсея, а ти ще го насечеш на части и ще завладееш света. Няма ли да е страхотно?“
Никой не каза нищо. Шоколадовите кексчета на Пайпър вече не изглеждаха толкова апетитни. Макар да бе чувала историята и преди, още не можеше да я възприеме. Опита се да си представи хлапе, което е толкова побъркано, че да съсече родния си баща за власт. После си представи майка — толкова полудяла, че да го убеди да стори това.
— Не е като Снежанка — каза накрая тя.
— Не. Вижте — каза Хедж, — Кронос беше лош. Зъл. Но Гея, тя е майката на всички злини. Тя е толкова древна и могъща, толкова необятна, че й е трудно да остане будна. През повечето време спи и ние я предпочитаме такава.
— Но тя ми говореше — напомни Лио. — Как може още да спи?
Глийсън избърса трохите от яркожълтия си ревер. Бе на шестото си кафе и очите му се бяха изцъклили.
— Дори докато спи, част от съзнанието й работи — сънува, наблюдава, пробужда чудовища или вулкани — такива неща. Такава е заспала. Повярвайте, не искате да я видите будна.
— Но тя става все по-силна — каза Пайпър. — Събудила е гигантите. Ако царят им се завърне… този, който наричат Порфирион…
— Той ще поведе армия срещу боговете — довърши Джейсън — и ще започне унищожението им с Хера. Това ще бъде нова война, по време на която Гея ще се пробуди окончателно.
Глийсън кимна.
— Затова е добра идея да останем далеч от земята колкото се може по-дълго.
Лио погледна тревожно към връх Диабло.
— А трябва да катерим планината. Лошо.
Сърцето на Пайпър замря. Първо, бяха я помолили да предаде приятелите си. А сега те искаха да й помогнат, макар да знаеха, че влизат в капан. Идеята да се борят с гигант бе достатъчно зловеща. Но идеята, че зад всичко стои Гея, сила, по-могъща от кой да е бог или титан…