Выбрать главу

— Точно така, сине на Хефест. Не очаквах да оцелеете толкова дълго, но сега това няма значение. Като ви доведе тук, Пайпър Маклийн подпечата сделката. Ако ви предаде, ще удържа на думата си. Ще може да вземе баща си и да се маха. За какво ми е на мен някаква филмова звезда?

Сега Лио видя бащата на Пайпър по-ясно. Той носеше парцалива тениска и разкъсани джинси. Босите му крака бяха покрити с пръст. Изглежда, не беше припаднал, защото надигна глава и простена. Наистина беше Тристан Маклийн. Лио бе виждал лицето му в много филми. Само че на едната му скула имаше грозна драскотина, а самият той изглеждаше измършавял и болен. Не излъчваше нищо героично.

— Татко! — извика Пайпър.

Господин Маклийн премигна, опитвайки се да се съсредоточи.

— Пайпс…? Къде…

Пайпър извади кинжала си и се обърна към Енкелад.

— Пусни го!

— Разбира се, скъпа — изръмжа гигантът. — Закълни ми се във вярност и няма проблем. Само че останалите умират.

Пайпър гледаше ту баща си, ту Лио.

— Той ще те убие — предупреди я Лио, — не му вярвай.

— Хайде, стига — изрева Енкелад. — Знаете ли, че съм роден, за да победя самата Атина Палада? Мама Гея направи мен и всеки от братята ми гиганти със специфична цел — да победи някой конкретен бог. Аз съм краят на Атина. Анти-Атина, както бихте казали. В сравнение с някои от братята си съм дребен! Но съм хитър. И ще удържа на думата си, Пайпър Маклийн. Все пак това е част от плана ми!

Джейсън бе на крака, надигнал копието си, но преди да успее да го хвърли, Енкелад нададе такъв рев, че вероятно бе чут в долината и дори в Сан Франциско.

Откъм дърветата се надигнаха половин дузина уродливи същества. Лио осъзна с погнуса, че те не се бяха крили там.

Бяха се родили направо от земята.

Уродите тръгнаха към него. Те бяха малки в сравнение с Енкелад — около два метра високи. Всеки от тях имаше шест ръце: един чифт, където му е мястото, един, излизащ от раменете, и още един — от ребрата. Носеха само парцаливи препаски около слабините си и дори от другия край на сечището воняха. Шест юнака, които не се къпеха никога — всеки с по шест подмишници. Лио реши, че ако случайно оцелее, ще си вземе тричасова баня, само за да забрави зловонието.

Лио пристъпи към Пайпър.

— Какви са тези същества?

Острието й отрази светлината на кладата.

— Гегении.

— На английски?

— Земеродни — отвърна тя. — Шесторъките великани, които се били с Язон, героя, на който е кръстен нашият Джейсън.

— Браво, умницата ми! — Енкелад звучеше много доволен. — Живееха в онова жалко хълмче, което гърците наричаха Меча планина. Връх Диабло е далеч по като за нас, децата на Майката Земя! Те, разбира се, са много низши мои роднини, но вършат добра работа. Работят добре с техника…

— Бръм, бръм! — изръмжа единият от земеродните, а другите запяха с него и започнаха да движат шестте си ръце, все едно шофират. Приличаше на смахнат религиозен ритуал.

— Бръм, бръм! — пееха те.

— Браво, браво, момчета — похвали ги Енкелад. — Освен това имат зъб на героите, особено на онези, които носят името Язон.

— Йей-сон! — изреваха земеродните. Всичките те надигнаха огромни буци пръст, които се втвърдиха в ръцете им и станаха на ужасни, остри камъни. — Къде Йей-сон?

Енкелад се усмихна.

— Както виждаш, Пайпър, давам ти избор. Спаси баща си или опитай да спасиш приятелите си… и да умреш!

Пайпър пристъпи напред. Очите й пламтяха толкова яростно, че дори земеродните отстъпиха назад. Красота и сила сияеха от нея и те не идваха нито от дрехите, нито от грима й.

— Няма да ви позволя да нараните хората, които обичам — каза тя, — никой от тях.

Думите й отекнаха в сечището с такава сила, че земеродните започнаха да мърморят.

— Да, добре, да, добре, ние съжалява… — и взеха да отстъпват.

— Стойте, глупаци такива! — ревна Енкелад и изръмжа на Пайпър: — Затова те искаме жива, миличка. Можеш да ни свършиш добра работа. Или по-скоро можеше. Земеродни! Сега ще ви покажа къде е Язон.

Сърцето на Лио прескочи удар. Но гигантът не посочи Джейсън.

Той махна с ръка към другия край на кладата, където Тристан Маклийн висеше безпомощен и изпаднал в несвяст.

— Ето го вашия Язон — изрева доволно Енкелад, — разкъсайте го на парчета!