Джейсън погледна него и Пайпър и за най-голяма изненада на Лио тримата тозчас разбраха плана. Кога се бяха сближили толкова, че вече четяха мислите си?
Джейсън се хвърли към Енкелад, Пайпър се затича към баща си, а Лио се втурна към дървосекачката, която стоеше между господин Маклийн и земеродните.
Земеродните бяха бързи, но Лио тичаше като вихър. Той скочи към дървосекачката от метър и половина и се приземи на мястото на шофьора. Ръцете му профучаха по бутоните и машината отговори с неестествена скорост, сякаш знаеше, че въпросът е на живот и смърт.
— Ха! — извика Лио и завъртя ръката на крана през кладата, като събори горящи дънери върху земеродните и изпръска всичко с искри. Двама от великаните рухнаха под пламтящата лавина и се стопиха обратно в земята, като Лио се надяваше да е за по-дълго.
Другите четири урода се запрепъваха по горящите дънери и въглени, докато Лио тръгна с дървосекачката. Той натисна един бутон и остриетата по ръката на крана се завъртяха зловещо.
С крайчеца на окото си видя Пайпър да освобождава баща си сред пушеците. В другия край на сечището Джейсън се бореше храбро с гиганта, някак си избягвайки огромното му копие и огнени издихания. Тренер Хедж си стоеше героично припаднал и вдигнал козя опашчица във въздуха.
Скоро всичко наоколо щеше да пламне. Това нямаше да е проблем за Лио, но ако някой от приятелите му попаднеше в капана на огъня… Не. Трябваше да действа бързо.
Един от земеродните — очевидно не най-интелигентният — нападна дървосекачката и Лио завъртя ръката на крана в негова посока. Веднага щом остриетата докоснаха изрода, той се разпадна като мокра глина и части от тялото му се пръснаха по цялото сечище.
По-голямата част от тях — върху лицето на Лио.
Той изплю парче глина от устата си и обърна дървосекачката към тримата останали земеродни, които бързо отстъпиха.
— Лошо бръм-бръм! — извика един от тях.
— Точно! — извика му Лио. — Не искаш ли още? Хайде де!
За нещастие обаче чудовищата знаеха какво правят.
Те започнаха да хвърлят камъни и с шестте си ръце и Лио разбра, че играта свършва. Някакси изскочи със салто назад от седалката точно преди една скала да размаже шофьорската кабинка. Камъните се удариха в метала. Докато стъпи на краката си, машината приличаше на смачкано кенче сода, потъващо в калта.
— Багер! — извика Лио.
В това време изродите бяха събрали нови буци пръст, но този път гледаха към Пайпър.
На девет метра от него булдозерът се събуди. Играчката на Лио бе свършила добра работа. Сляла се беше с контролите на машината и й бе дала собствен живот — поне за малко. Багерът се спусна към враговете им.
Точно когато Пайпър освободи баща си и го хвана в ръце, великаните изстреляха нова купчина камъни по тях. Багерът се плъзна по калта и препречи пътя им, а камъните се удариха в него. Силата на ударите бе толкова голяма, че те го избутаха назад, но два камъка отскочиха и удариха хвърлилите ги. Още двама земеродни станаха на пръст. За нещастие един от късовете удари двигателя на багера и вдигна облак миризлив пушек. Машината изскърца и спря. Още една от играчките се бе повредила.
Пайпър завлече баща си към хребета. Последният земероден се спусна подире й. Триковете на Лио привършваха, но той не можеше да остави чудовището да настигне Пайпър. Той се затича след нея, мина през пламъците и извади първото нещо, което намери в колана си.
— Хей, тъпако! — извика Лио и метна една отвертка по земеродния.
Тя не уби изрода, но привлече вниманието му. Инструментът потъна в челото на земеродния, сякаш то бе направено от желе.
Земеродният изпищя от болка и се спря. Извади отвертката, обърна се и погледна към Лио. За нещастие последният изрод от компанията бе най-ужасен от всички. Гледайки всичките му бицепси, трицепси и феноменално грозното му лице, Лио си помисли, че с този Гея е надминала себе си.
Супер — каза си момчето. — Имам си нов приятел.
— Теб убия! — изрева земеродният. — Приятел на Йей-сон умре!
Лио се парализира. Бръкна в колана си, но не знаеше какво може да направи. Предполагаше се, че е умен, но не можеше да измисли или измайстори нещо, с което да се измъкне от лапите на изчадието.
Хубаво — помисли си той. — Поне ще си отида славно.
Лио избухна в пламъци и извика:
— Хефест! — след което се затича към чудовището с голи ръце. Така и не го стигна.