— Крада — каза тя. — Всъщност не точно крада, но…
— Семейството ти бедно ли е?
Пайпър се засмя, но смехът й бе пълен с горчивина.
— Не. Изобщо. Не знам защо го правя. Може би за внимание. Татко никога няма време за мен, освен ако не забъркам някаква неприятност.
Анабет кимна.
— Мога да те разбера. Но ти каза, че не крадеш в действителност. Какво имаш предвид?
— Ами… не знам дали ще ми повярваш. Полицията, учителите, дори хората, от които крада… те са смутени и отричат истината. А тя е, че никога не съм крала нищо. Просто придумвам хората. Те ми дават всичко, за което ги помоля. Дори да е чисто ново беемве. Просто помолих продавача и той каза: „Хубаво, вземи го“. После е разбрал какво е направил и извикал полицията.
Пайпър млъкна. Бе свикнала хората да я наричат лъжкиня, но когато погледна към Анабет, видя как другото момиче просто кимва.
— Това е интересно. Ако баща ти беше бог, щях да предположа, че си дъщеря на Хермес — бога на крадците. Той може да бъде доста убедителен. Но понеже баща ти е смъртен…
— Такъв си е — потвърди Пайпър.
Анабет поклати глава озадачена.
— В такъв случай нямам представа. Ако имаме късмет, майка ти ще те признае довечера.
Пайпър почти си пожела това да не се случи. Ако майка и е богиня, дали нямаше да знае за съня й? Дали нямаше да разбере какво искат от Пайпър? Пайпър се замисли дали боговете на Олимп наказват с гръм непослушните си деца, или ги затварят в Подземния свят, задето са зли.
Анабет я изучаваше. Пайпър разбра, че ще трябва да внимава какво говори пред нея. Анабет бе видимо много умна. Ако някой можеше да разкрие тайната на Пайпър…
— Хайде — каза Анабет най-накрая, — има още нещо, което трябва да проверя.
Те се покатериха още малко нагоре, докато не стигнаха една пещера на края на хълма. По земята се търкаляха захабени мечове и кости. На входа грееха факли, а той самият бе покрит с кадифено покривало, на което бяха изобразени змии. Приличаше на сцена за някакво зловещо куклено представление.
— Какво има тук? — попита Пайпър.
Анабет надникна вътре, сетне въздъхна и отново спусна покривалото.
— В момента нищо. Но мястото е на една приятелка. Чакам я от няколко дена, но засега я няма.
— Приятелката ти живее в пещера?
Анабет се усмихна слабо.
— Семейството й има луксозно имение в Куинс и тя скоро ще завърши училище в Кънектикът. Но когато е в лагера — да, живее в пещерата. Тя е нашият оракул, вижда бъдещето. Надявах се да ми помогне…
— Да откриеш Пърси? — предположи Пайпър.
Цялата жизненост на Анабет се изпари, сякаш вече нямаше сили да се прави на гид. Тя седна на една скала и на лицето й се изписа такава болка, че Пайпър се почувства като натрапница.
Насили се да погледне встрани. Очите й се плъзнаха надолу по хребета, където на фона на небето се открояваше един бор. Нещо на долния му клон проблясваше. Приличаше на златисто килимче за баня.
Не… не беше.
Беше руно.
Добре де — помисли си Пайпър. — Нормално. Лагерът е гръцки. Имат си копие на Златното руно.
Тогава забеляза основата на дървото. Първоначално си помисли, че то е увито от масивни червени кабели. Но после видя, че кабелите всъщност представляват люспи на огромно влечуго с ноктести лапи и змиевидна глава, от която грееха жълти очи. От ноздрите му излизаше пушек.
— О… — заекна тя, — но… онова там… това е дракон. А над него е… Златното руно.
Анабет кимна, но бе очевидно, че не я слуша. Тя потърка лицето си и си пое дълбоко въздух.
— Извинявай. Малко съм уморена.
— Изглеждаш, сякаш ще рухнеш — отговори Пайпър. — Откога търсиш гаджето си?
— Три дена, шест часа и дванайсет минути.
— И нямаш представа какво може да му се е случило?
Анабет поклати нещастно глава.
— Бяхме толкова щастливи, когато зимната ваканция започна. Срещнахме се в лагера във вторник и пресметнахме, че ще бъдем заедно цели три седмици. Тогава, след вечеря… той ме целуна за лека нощ, върна се в хижата си и на сутринта просто го нямаше. Претърсихме целия лагер. Обадихме се на майка му. Опитахме всичко, за да го намерим. Напразно. Него просто го няма. Изчезнал е.
Пайпър се замисли. Преди три дена… същата нощ, в която бе сънувала онзи кошмар.
— Откога сте заедно?
— От август — каза Анабет, — осемнайсети август.