— Ти? — попита тя.
— Ами, аз съм защитник — отговори Глийсън, — това ми е работата. Не битките.
Звучеше малко тъжен и Пайпър разбра, че може би не трябваше да разказва как е припаднал по време на последната им битка. Може би и той бе чувствителен като баща й — по свой си начин.
После Хедж се изправи и стисна зъби.
— Разбира се, аз съм много добър и в битките — добави той и ги погледна, сякаш ги предизвикваше да възразят.
— Така е — съгласи се Джейсън.
— Ужасяващ си — потвърди Лио.
Треньорът изръмжа.
— Но работата си е работа. Аз съм защитник и мога да свърша това. Татко ти е в сигурни ръце, Пайпър. Трябва да извършиш своя подвиг.
— Но — очите на Пайпър започнаха да парят, сякаш отново бе при горския пожар, — тате…
Той протегна ръце и тя го прегърна. Изглеждаше крехък. Трепереше толкова силно, че тя се уплаши.
— Да им дадем една минута — каза Джейсън и отведоха жената пилот на няколко метра настрана.
— Не мога да повярвам — каза баща й. — Аз те провалих.
— Не е така, татко!
— Нещата, които направиха, Пайпър, виденията, които ми показаха…
— Татко, слушай — тя извади стъкленицата от джоба си. — Афродита ми даде това. То е за теб. Ще изличи най-скорошните ти спомени. Нещата ще станат както преди, все едно нищо от това не се е случило.
Той я погледна, сякаш имаше нужда да си преведе думите й.
— Но ти си моята героиня. Ще забравя ли и това?
— Да — прошепна Пайпър, сетне направи гласа си успокояващ, — да, ще забравиш. Всичко ще е като… като преди.
Той затвори очи и си пое глътка въздух.
— Обичам те, Пайпър. Винаги съм те обичал. Аз… те отпращах, защото не исках да те изложа на онзи живот. Нито на начина, по който аз израснах — в бедност и безнадеждност, нито на холивудската лудост. Мислех, че те защитавам. — Той се засмя слабо. — Сякаш животът ти без мен щеше да е по-добър, по-безопасен.
Пайпър стисна ръката му. Беше чувала тези думи и преди, но не им вярваше. Мислеше, че той се оправдава с тях. Нали изглеждаше толкова уверен и жизнерадостен, сякаш животът му е песен. Как можеше да твърди, че трябва да я защитава от него? Но сега Пайпър разбра, че той наистина го е правил за нейно добро, опитвайки се да не й покаже колко уплашен и несигурен се чувства в действителност. Наистина се бе опитвал да я защити. А сега способността му да се справя с живота бе унищожена.
Тя му предложи стъкленицата.
— Вземи я. Може би някой ден ще бъдем готови да поговорим за това отново. Когато си готов…
— Когато съм готов — промърмори той. — Звучиш все едно аз съм този, който трябва да порасне. А трябваше аз да съм родителят.
Очите му блеснаха с малка отчаяна надежда.
— Обичам те, Пайпс.
— И аз те обичам, татко.
Той изпи розовата течност. Очите му се завъртяха в главата и той залитна напред. Пайпър го хвана, а приятелите и се затичаха да помогнат.
— Хванах го — каза Хедж. Сатирът залитна, но бе достатъчно силен, за да задържи Тристан Маклийн изправен. — Вече помолих нашата приятелка пилот да извика самолета. Той вече пристига. Домашен адрес?
Пайпър се канеше да му каже, когато й хрумна нещо. Тя провери джобовете на баща си и се оказа, че неговият смартфон е още вътре. Беше странно да намери нещо толкова обикновено след всичко, което бяха преживели, но се сети, че Енкелад не е имал причина да го вземе.
— Всичко е тук — каза Пайпър — адресът, номерът на личния шофьор. Само се пази от Джейн.
Очите на Хедж светнаха, сякаш предугади възможна битка.
— Коя е Джейн?
Докато Пайпър обясняваше, самолетът на баща й се приземи до хеликоптера.
Хедж и стюардесата качиха татко й на борда. След това Хедж се върна да се сбогува. Той прегърна Пайпър и погледна Джейсън и Лио:
— Бухтички, да пазите момичето, чувате ли ме? Или ще ви накарам да правите лицеви опори.
— Става, тренер — усмихна се слабо Лио.
— Без лицеви! — обеща Джейсън.
Пайпър също прегърна стария сатир.
— Благодаря ти, Глийсън. Погрижи се за него.
— Няма проблем, Маклийн — успокои я той. — Имат безалкохолна бира и вегетариански енчилади за полета, както и покривки от чист памук! Вкусно! Лесно ще свикна.
Докато се катереше по стъпалата, едната му обувка падна и за миг копитото му се показа. Очите на стюардесата се разшириха, но тя погледна настрана и се направи, че всичко е наред. Пайпър се досети, че вероятно е виждала и по-странни неща, щом работи за Тристан Маклийн.