Една от спиралите бе много по-голяма от другата — огромна тъмна грамада, висока около шест метра. На Лио тя му приличаше на каменен ковчег и иззад корените той успя да различи глава, широки рамене, мощни ръце и гръден кош. Все едно създанието бе заровено в земята.
Но не беше заровено.
Издигаше се.
В другия край на басейна имаше по-малка спирала, чиито корени не бяха вплетени така плътно. Все пак всеки от корените бе дебел като телефонен стълб, а между тях имаше толкова малко място, че Лио се съмняваше, че ще може да провре и ръката си. Но виждаше какво има вътре. В центъра на клетката бе Тия Калида.
Тя изглеждаше точно както я помнеше Лио — с тъмна коса, скрита от воал, с черните дрехи на вдовица, със сбръчкано лице, върху което блестяха страшни очи.
Но не излъчваше някаква сила. Приличаше на обикновена смъртна. Добрата стара луда детегледачка.
Лио скочи в басейна и приближи клетката.
— Hola, Tia28. Проблем ли има?
Тя кръстоса ръце и въздъхна.
— Не ме изследвай все едно съм някоя от машинариите ти, Лио Валдес? Измъкни ме оттук?
Талия пристъпи до него и погледна клетката с неприязън. А може би гледаше богинята.
— Опитахме всичко, което можахме да измислим, Лио, но може би работихме без желание. Ако зависеше от мен, щях да я оставя тук.
— Ах, Талия Грейс — каза богинята, — само да се измъкна и ще съжаляваш, че си се родила.
— Не се хаби — излая Талия. — Ти си проклятие за всяко дете на Зевс от векове насам. Изпрати онези пощурели говеда срещу приятелката ми Анабет…
— Тя няма обноски!
— Изпусна онази статуя в краката ми…
— Беше случайно!
— И ми отне брата! — гласът на Талия потрепери от емоцията, насъбрана в нея. — Точно тук, на това място! Ти съсипа живота ни! Трябва да те оставим на Гея!
— Ей — намеси се Джейсън, — Талия… сестричке… знам. Но сега не е моментът за това. Трябва да помогнеш на ловджийките си.
Талия стисна зъби.
— Хубаво. Но го правя за теб, Джейсън. Мен ако питаш, тя не си заслужава усилията.
Талия се обърна, излезе от басейна, а след това и от сградата.
Лио погледна към Хера с нещо като уважение.
— Каква е тая история с говедата?
— Съсредоточи се върху клетката, Лио — изръмжа тя. — А, Джейсън, ти си по-мъдър от сестра си. Добре съм избрала своя шампион.
— Аз не съм ваш шампион, госпожо — каза Джейсън, — помагам ви, защото откраднахте спомените ми, а алтернативата е дори по-лоша от вас. И като стана дума за това, какво е онова там? — Той посочи с глава грамадния гранитен ковчег.
Лио може би си въобразяваше, но му се струваше, че е пораснал, откакто пристигнаха.
— Това, Джейсън — каза Хера, — е прераждането на царя на гигантите.
— Отвратително — обади се Пайпър.
— Наистина — съгласи се Хера. — Порфирион е най-могъщият от своя вид. Гея е изразходвала огромна сила, за да го съживи отново. Моята сила. Седмици наред слабея, докато същността ми си отива, за да може той да получи ново тяло.
— Значи си нещо като нагревател — обади се Лио — или тор.
Богинята го погледна лошо, но на него не му пукаше. Тази баба му бе правила живота черен, откакто беше бебе. Имаше право да се пошегува малко.
— Шегувай се колкото си искаш — каза Хера с леден глас, — но щом слънцето залезе, всичко ще приключи. Гигантът ще се пробуди и ще ми предложи избор. Да се омъжа за него или да бъда погълната от земята. А аз не мога да се омъжа за него. Всички ще бъдем унищожени. А когато аз умра, Гея ще се пробуди.
Лио се намръщи към спиралата.
— Не можем ли да го взривим с нещо?
— Нямате тази сила без мен — обясни Хера. — Все едно да искаш да взривиш планина.
— Това вече го направихме — обади се Джейсън.
— Просто побързайте и ме освободете! — кресна Хера.
Джейсън се почеса по главата.
— Лио, ще се справиш ли?
— Не зная — отвърна Лио, стараейки се да не се паникьосва. — Но ако тя е богиня, защо тогава не е успяла да се освободи сама?
Хера започна да обикаля клетката си, ругаейки на старогръцки.
— Използвай мозъка си, Лио Валдес. Избрах те заради интелекта. Веднъж хванат, никой бог не може да се освободи, силата му е безполезна. Татко ти веднъж ме плени със златен стол. Беше толкова унизително! Трябваше да го моля за свободата си и да му се извиня, задето съм го изхвърлила от Олимп.