— На мен ми звучи справедливо — отвърна Лио.
Хера го изгледа с божествена злоба.
— Наблюдавах те от дете, сине на Хефест, понеже знаех, че можеш да ми помогнеш в този миг. Ако някой може да унищожи този урод, това си ти.
— Но то не е машина. То е все едно Гея е извадила ръката си от земята и… — Лио се замая. Спомни си онзи ред от пророчеството. „Клетката ще строшат гълъбът и наковалнята.“
— Я чакай малко! Имам идея. Пайпър, трябваш ми. Нужно ще ми е и малко време.
Внезапно въздухът стана леденостуден. Температурата падна толкова бързо, че устните на Лио се напукаха и дъхът му излезе на пара. Мраз покри стените на Вълчия дом и в него нахлуха венти. Но вместо на крилати мъже, те приличаха на коне с тела от буреносни облаци и гриви, в които блестяха мълнии. От хълбоците на някои стърчаха сребърни стрели, а зад тях идеха върколаци с блестящи червени очи и шесторъки земеродни.
Пайпър извади кинжала си. Джейсън грабна една заледена дъска от пода на басейна. Лио бръкна в колана си, но бе толкова изненадан, че извади само пакетче ментови бонбони. Той ги метна настрана с надеждата никой да не е забелязал гафа му и извади чука.
Един от вълците пристъпи напред. Влачеше за крака статуя на човек в естествен размер. В края на басейна вълкът отвори челюсти и пусна статуята така, че всички да я видят. Беше ледената скулптура на момиче с щръкнала черна коса, лък и изненадано изражение на лицето.
— Талия! — Джейсън хукна напред, но Пайпър и Лио го удържаха. Земята около статуята на Талия вече се бе покрила с лед. Лио се страхуваше, че ако Джейсън я докосне, също ще замръзне.
— Кой направи това? — извика Джейсън и цялото му тяло започна да пращи от електричество. — Ще го убия собственоръчно!
Иззад гърбовете на чудовищата Лио чу смеха на момиче — ясен и студен. Тя се появи от мъглата със снежнобялата си рокля и сребърна корона, поставена върху дълга черна коса. Погледна ги с дълбоките си кафяви очи, които Лио бе сметнал за толкова красиви в Квебек.
— Bon soir, mes amis29 — каза Хиона, богинята на снега.
После погледна Лио и се усмихна смразяващо. — За нещастие, сине на Хефест, времето е нещо, с което точно сега не разполагаш.
XLIX. Джейсън
След битката под връх Диабло Джейсън не вярваше, че е възможно някога да се почувства по-уплашен или съкрушен.
Но сега сестра му лежеше замръзнала в краката му. Беше обграден от чудовища. Счупил бе златния си меч и го бе сменил с парче дърво. Имаше около пет минути, преди царят на гигантите да се събуди и да ги унищожи. Джейсън вече бе използвал най-силната си карта, молейки Зевс за помощ в битката си с Енкелад. Съмняваше се, че отново ще има силата да го направи, а че пак ще получи съдействие отгоре. Което означаваше, че останалите му козове са свадлива и безпомощна богиня, гадже с кинжал, което не му е точно гадже, и Лио, който очевидно смяташе, че може да спре армиите на мрака с помощта на шепа ментови бонбони.
На всичко отгоре най-ужасните спомени на Джейсън се връщаха. Вече знаеше със сигурност, че е правил много опасни неща през живота си, но никога не е бил по-близо до смъртта от този момент.
А врагът беше красив. Хиона се усмихна и тъмните й очи проблеснаха като ледения кинжал, който изникна в ръката й.
— Какво си направила? — попита я Джейсън.
— Какво ли не — измърка богинята. — Но сестра ти не е мъртва, ако това питаш. Смятам да размразя нея и момичетата й и да ги пускам една по една. Ще доставят голямо удоволствие на моите вълчета, а и ловджийките ще научат какво е да си плячка.
Вълците завиха одобрително.
— Да, милички. — Хиона не изпусна Джейсън от поглед. — Сестричката ти почти уби техния крал, знаеш ли. Сега Ликаон е в някаква пещера, ближейки раните си, несъмнено, но слугите му дойдоха, за да отмъстят за своя господар. А Порфирион скоро ще се надигне. И светът ще бъде наш.
— Предателка! — извика Хера. — Невъзпитана низша богиня! Не си достойна дори да сервираш виното ми, още по-малко да владееш света!
Хиона въздъхна.
— Както винаги сте голяма досада, кралице Хера. От хилядолетия чакам да замлъкнете.