Лио се ухили.
— Сега, скъпа, ще ти покажа какво става със снега в Тексас. Топи се.
Хиона изсъска.
— Достатъчно. Хера умира. Порфирион се надига. Избийте героите! Избийте ги всичките! Нека това бъде първият ни дар към новия цар!
Джейсън надигна заледената си цепеница — глупаво оръжие, недостойно за последна битка — и чудовищата нападнаха.
L. Джейсън
Един вълк се метна към Джейсън. Той отстъпи назад и завъртя дървената цепеница така, че тя удари муцуната на звяра. Чу се задоволително хрущене. Може би само среброто можеше да убие тези изчадия, но и доброто старо дърво щеше да им докара сериозни главоболия.
Дочу звук от копита и се обърна към него. Видя как един кон — дух на бурята — да лети към него. Джейсън се съсредоточи и призова вятъра. Точно преди духът да го стъпче, героят скочи във въздуха, сграбчи пушещия гръб на съществото и се приземи на гърба му. Вентусът се изправи на задните си крака. Опита се да се отърси от Джейсън, а после се разпадна на дим, за да се отърве от него. Но Джейсън успя да се задържи върху духа. Той принуди коня да остане в стабилна форма и той не можа да не се подчини. Чувстваше бушуващите му мисли, абсолютният хаос, който искаше да се освободи. Употреби цялата си сила, за да наложи волята си върху тази на жребеца и да го подчини. Сети се за Еол, който трябваше да пази хиляди и хиляди духове като този, а и по-лоши. Нищо чудно, че след векове на такъв натиск, Господарят на ветровете бе мръднал.
Но Джейсън трябваше да се справи само с един дух. Трябваше.
— Сега си мой — каза му Джейсън.
Конят подскочи, за да се отърве от ездача си, но Джейсън остана на гърба му. Гривата на духа блестеше, докато той обикаляше празния басейн, а копитата му завихряха миниатюрни бури навсякъде, откъдето минеше той.
— Буря? — попита Джейсън. — Това ли е името ти?
Конят тръсна грива, видимо доволен от това, че е разпознат.
— Хубаво — каза Джейсън, — сега е време за битка.
И той се спусна към полесражението, размахал заледената си тояга, отблъсквайки върколаците и минавайки право през другите венти. Буря бе много силен жребец и всеки път, когато минаваше през свой събрат, изпускаше толкова много електричество, че другият дух просто се разпадаше на безобидно облаче мъгла.
Сред хаоса Джейсън зърна приятелите си. Пайпър бе обградена от земеродните, но ги удържаше. Беше невероятна в битка — бляскаво красива. Земеродните я зяпаха глупаво, забравили, че трябва да я убият. Сваляха бойните си тояги и продължаваха да я зяпат, докато тя се усмихваше и ги нападаше. Те се усмихваха отново, докато тя не ги разсечеше с кинжала си и не станеха отново на буци пръст.
Лио се бе изправил срещу самата Хиона. По принцип да се изправиш срещу богиня си бе чисто самоубийство, но в този случай Лио бе точният човек. Тя продължаваше да призовава ледени кинжали, които мяташе по него, целеше го със снежни вихрушки и зимен вятър, но Лио изгаряше всичко. Тялото му блестеше с червеникави пламъци, сякаш бе полят с газ. Той приближаваше към богинята с два сребърни чука, с които побеждаваше всяко чудовище, изпречило се на пътя му.
Джейсън разбра, че Лио е единствената причина да са още живи. Огнената му аура затопляше целия двор и блокираше зимната магия на Хиона. Без него всички отдавна щяха да са замръзнали като ловджийките. Където и да идеше Лио, снегът се топеше по камъните. Дори Талия се размрази леко, когато той мина покрай нея.
Хиона започна бавно да отстъпва. Изражението й се смени няколко пъти — от гневно до смаяно и леко паникьосано, когато Лио взе да я приближава.
А Джейсън остана без противници. Вълците лежаха замаяни, а някои от тях започнаха да пълзят към руините, скимтейки от раните си. Пайпър намушка и последния земероден и той се разпадна на лапавица. Джейсън мина през последния дух, който бе изпарен от Буря. Сетне завъртя коня и видя, че Лио е опасно близо до богинята на снега.
— Закъсняхте твърде много — изръмжа Хиона. — Той се пробуди. Не мислете, че сте спечелили нещо. Планът на Хера никога няма да сработи. Ще се избиете много преди да опитате да ни спрете.
Лио подпали чуковете си и ги метна към богинята, но тя вече се бе разпаднала на купчина ситни снежинки, уподобяващи лика й. Инструментите разбиха на пара снежния и образ.
Пайпър дишаше тежко, но се усмихна на Джейсън.
— Хубав кон.
Буря се изправи на задните си крака, а по копитата му потече електричество. Явно беше голям самохвалко.