В следващия миг Джейсън чу пукане зад себе си. Ледът върху клетката на Хера се стопи в облак пара и богинята извика:
— Не се безпокойте! Царицата на небесата просто умира!
Джейсън слезе от коня и каза на Буря да стои мирен. Тримата герои скочиха в басейна и се затичаха до спиралата.
Лио се намръщи.
— Тия Калида, ти да не ставаш по-ниска?
— Не, тъпако! Земята ме поглъща. Побързайте!
Джейсън никак не харесваше Хера, но това, което видя в клетката, сериозно го притесни. Хера не само затъваше, но и земята около нея се надигаше като водата в цистерна. Втечнената скала бе стигнала до пищялите и.
— Гигантът се пробужда! — предупреди ги Хера. — Остават ви броени секунди!
— Почваме, спокойно — каза Лио. — Пайпър, имам нужда от помощта ти. Поговори на клетката.
— Моля? — попита тя.
— Говори й. Използвай цялата си сила. Убеди Гея, че е най-добре да заспи. Омай я. Просто я забави, опитай се да охлабиш филизите на земята, докато аз…
— Схванах. — Пайпър прочисти гърлото си и каза: — Ей, Гея. Нощта е прекрасна, не мислиш ли? Точно за уморени дами като нас. Аз лично бих дремнала. А ти? Не ти ли се спи?
Колкото повече говореше, толкова по-убедително звучеше. Джейсън усети как собствените му очи се затварят и си наложи да не я слуша. Думите й имаха ефект и върху клетката. Пръстта започна да се надига по-бавно. Земните филизи сякаш омекнаха и заприличаха повече на загнило дърво, отколкото на скала. Лио извади кръгла резачка от колана си. Джейсън нямаше идея как се е побрала там.
Внезапно Лио погледна кабела и изпъшка подразнен.
— Нямам контакт, в който да я пъхна!
Конят Буря веднага скочи в ямата и изцвили.
— Стига бе — каза Джейсън.
Буря наведе глава и приближи Лио. Момчето изглеждаше изпълнено със съмнения, но вдигна кабела. Повя бриз и контактът влезе в хълбока на коня. Блесна светкавица, която запали машината, и кръглата резачка се завъртя.
— Страхотно! — ухили се Лио. — Конят ти е един голям разклонител!
Но доброто им настроение не трая дълго. От другия край на басейна спиралата с гиганта се строши със звука на прекършено дърво. Външната черупка на филизите избухна от горе на долу. Камъни и дървета заваляха, докато гигантът се освобождаваше и излизаше от земята.
Джейсън мислеше, че нищо не може да бъде по-страшно от Енкелад.
Но грешеше.
Порфирион бе още по-висок и здрав. Не излъчваше нито горещина, нито студ, не изглеждаше и огнедишащ, но около него се усещаше нещо много по-ужасно — някаква сила, подобна на магнетизъм, сякаш гигантът бе толкова огромен, че си има собствено гравитационно поле.
Подобно на Енкелад, царят на гигантите бе облечен с бронзови доспехи. От кръста нагоре приличаше на човек, но стъпваше на люспести драконови нозе. Кожата му обаче бе с цвета на бобено зърно. Косата му бе зелена като листата на дърветата през лятото и сплетена на безброй плитки, украсени с всевъзможни оръжия: брадви, кинжали и мечове — всичките в реален размер. Някои от тях бяха нащърбени и окървавени, вероятно трофеи, взети от герои в древността. Когато гигантът отвори очи, Джейсън видя, че те са чисто-бели като полиран мрамор.
Звярът си пое дълбоко дъх.
— Отново жив! — изрева той. — Слава на Гея!
Джейсън изохка героично. Надяваше се приятелите му да не са го чули. Беше абсолютно сигурен, че няма герой, способен да се изправи сам срещу това същество. Порфирион можеше да повдигне планини. Щеше да размаже Джейсън с пръста си.
— Лио — каза Джейсън.
— А? — устата на Лио бе широко отворена. Дори Пайпър изглеждаше замаяна.
— Вие си работете — каза им Джейсън, — освободете Хера.
— А ти какво ще правиш? — попита Пайпър. — Нали не мислиш сериозно, че…
— Мога да позабавлявам един гигант? — довърши мисълта й Джейсън. — Нямам голям избор.
— Отлично! — извика гигантът, когато Джейсън го приближи. — Предястие! Кой си ти? Хермес? Арес?
Джейсън се замисли дали да не излъже, но нещо му каза, че това няма да е добра идея.
— Аз съм Джейсън Грейс — каза той, — син на Юпитер.
Белите очи на гиганта се втренчиха в него. Някъде зад гърба им кръглата резачка на Лио отново се завъртя, а Пайпър пак заговори на клетката с успокоителен тон, мъчейки се да не допусне страха в гласа си.