— Използвах силата си, за да ви помогна, глупако! — извика Хера. — Превърнах се в чиста енергия, за да изпаря чудовищата, да възстановя това място и дори да измъкна тези смехотворни ловджийки от леда.
— За един смъртен е фатално да погледне бог в истинската му форма! — извика Талия. — Ти го уби!
Лио поклати глава.
— Стана точно според пророчеството. „Гневът на Хера ще доведе смъртта.“ Хайде, госпожо. Вие сте богиня. Направете някакво вуду или нещо такова. Върнете го.
Пайпър слушаше с половин ухо разговора. Гледаше внимателно лицето на Джейсън.
— Той диша! — заяви тя.
— Невъзможно — каза Хера, — макар да ми се иска да е вярно, дете, никой смъртен не е…
— Джейсън — каза Пайпър, като вложи цялата си сила в името му. Не можеше да го изгуби, — чуй ме. Можеш да се справиш. Върни се. Ще се оправиш.
Нищо не стана. Беше ли си въобразила това, че той още диша?
— Силата на Афродита не е в лечителството — със съжаление каза Хера. — Дори аз не мога да излекувам това, момиче. Смъртният му дух…
— Джейсън — каза Пайпър, като си представи как гласът й отеква в земята чак до Подземния свят, — събуди се.
Той изпъшка и отвори очи. За миг те заблестяха, сякаш бяха златни. После светлината в тях избледня и отново станаха нормални.
— Какво се случи?
— Това е невъзможно! — възкликна Хера.
Пайпър го прегърна толкова силно, че Джейсън простена:
— Задушавам се.
— Извинявай — каза тя, толкова щастлива, че се смееше, докато избърсваше една сълза.
Талия стисна ръката на брат си.
— Как се чувстваш?
— Горещо ми е — измърмори той, — устата ми е пресъхнала. Освен това видях нещо наистина ужасно.
— Хера — изръмжа Талия, — видял си Хера, Нейно Ядрено Величество.
— Достатъчно, Талия Грейс — обади се богинята, — сега ще те превърна в мравояд, та да…
— Млъкнете — каза Пайпър. Невероятно, но и двете я послушаха.
Пайпър помогна на Джейсън да се изправи и му даде последния нектар от запасите им.
— А сега — започна Пайпър, обръщайки се към двете жени. — Хера… Ваше Величество… нямаше да успеем да Ви спасим без помощта на ловджийките. Талия, без Хера нямаше да видиш Джейсън отново. А аз изобщо нямаше да го срещна. Сега се дръжте прилично, понеже имаме сериозни проблеми!
И двете я погледнаха лошо и за три дълги секунди Пайпър не бе сигурна коя от тях ще я убие първа.
Най-накрая Талия изръмжа:
— Не ти липсва кураж, Пайпър — сетне извади една сребърна карта от анорака си и я пъхна в джоба на якето й за сноуборд.
— Ако някога поискаш да станеш ловджийка, обади ми се. Ще ни свършиш добра работа.
Хера скръсти ръце.
— За щастие на тази конкретна ловджийка имаш право, дъще на Афродита.
Тя огледа Пайпър с преценяващ поглед, сякаш за пръв път я виждаше ясно.
— Пайпър, ти се чудеше защо те избрах за тази мисия, защо не разкрих тайната ти в самото начало, макар да знаех, че Енкелад те използва. Признавам, че досега не бях съвсем сигурна. Нещо ми подсказваше, че ролята ти в това приключение е важна. Сега виждам, че съм била права. Ти си дори по-силна, отколкото предполагах. И си права за това, че имаме сериозни проблеми. Трябва да се справим с тях заедно.
Лицето на Пайпър пламна. Не бе сигурна как трябва да отговори на комплимента на Хера, но тогава се намеси Лио.
— Да — каза той, — не мисля, че този тип Порфирион просто се е стопил и изчезнал. Нали?
— Не — потвърди Хера. — С това, че спасихте мен и това място, вие попречихте на Гея да се пробуди. Спечелихте ни известно време. Но Порфирион се надигна и този път просто избяга, тъй като не се е възстановил в пълната си сила. Гигантите могат да бъдат убити само от бог и полубог едновременно. Щом ме освободихте…
— Той избяга — довърши Джейсън. — Но накъде?
Хера не отговори, но Пайпър усети да я полазват тръпки. Тя си спомни как Порфирион бе заплашил, че ще изтръгне корените на Олимп. Гърция!
Обърна се към Талия, която гледаше мрачно, и се досети, че другото момиче е стигнало до същия извод.
— Трябва да намеря Анабет — каза Талия. — Тя сигурно знае какво е станало тук.
— Талия — Джейсън стисна ръката й, — ние никога не сме говорили за това място или…
— Зная — изражението й омекна. — Тук те изгубих някога. Не искам да те оставям отново. Но скоро ще бъдем отново заедно. Ще се видим отново в лагера на нечистокръвните. — После погледна към Хера. — Нали ще се погрижиш за безопасността им? Това е най-малкото, което им дължиш.