Момичето се обърна толкова бързо, че се удари в рамката на вратата. След това излезе.
Хижата остана притихнала. Другите лагерници се втренчиха в Пайпър. Това бе трудната част. Тя не искаше да управлява като Дрю, всявайки ужас. Не бе като нея, но не знаеше дали ще я приемат.
И в следващия миг децата на Афродита завикаха толкова силно, че сигурно се чуха в целия лагер. Те изведоха Пайпър от хижата, качиха я на раменете си и я отнесоха до столовата, както си бе по пижама и разрошена. Не й пукаше. Никога не се бе чувствала по-добре.
По обяд Пайпър се преоблече с удобните си дрехи от лагера и поведе хижата на Афродита към сутрешните им дейности. Бе готова да се позабавлява.
Част от радостта от победата й обаче отшумя, тъй като се оказа, че има час в голямата къща.
Хирон я посрещна на прага в човешката си форма, свит в инвалидната количка.
— Влизай, миличка. Видеоконференцията е готова.
Единственият компютър в лагера бе в офиса на Хирон. Цялата стая бе скрита зад бронзови щитове.
— Технологиите и полубоговете не си пасват — обясни Хирон. — Телефоните, есемесите и дори сърфирането в интернет привлича чудовища. Миналата есен дори трябваше да спасяваме един герой в Синсинати, който търсил информация за горгоните в Google и получил повече от очакваното. Тук в лагера си защитена, но бъди внимателна. Ще можеш да говориш само няколко минути.
— Ясно — каза Пайпър, — благодаря ти, Хирон.
Той се усмихна и излезе от офиса с количката си. Пайпър се поколеба, преди да натисне бутона за позвъняване. Офисът на Хирон бе разхвърлян, но уютен. На едната от стените имаше ризи от различни събрания — Парти понита 2009 във Вегас, 2010 в Хонолулу и така нататък. Пайпър не знаеше кои са тези Парти понита, но ако съдеше по петната, следите от изгорено и следите от оръжия по ризите, явно си изкарваха доста щуро на срещите. На един рафт в старомодна кутия с касетки имаше надписи като „Дийн Мартин“, „Франк Синатра“, „Най-големите хитове от 40-те“… Хирон бе толкова стар, сети се Пайпър, че се зачуди дали това означава четирийсетте години на двайсети, деветнайсети или първи век от новата ера.
Но на повечето от стените в кабинета имаше снимки с герои като Зала на славата. Някои от по-новите снимки показваха тийнейджър с тъмна коса и зелени очи. Той стоеше, хванал Анабет за ръка. Пайпър предположи, че това е Пърси Джаксън. На други, по-стари снимки, разпозна известни хора — бизнесмени, атлети, дори някои актьори, които баща й познаваше.
— Невероятно — промърмори тя.
Пайпър се замисли дали някой ден и нейната снимка ще бъде на тази стена. За пръв път се почувства като част от нещо по-голямо от самата нея. Героите ги имаше от векове. Каквото и да направеше, го правеше за всички тях. Пое си дълбоко въздух и позвъня. Видеоекранът се появи. Глийсън Хедж се ухили от офиса на баща й:
— Видя ли новините?
— Нямаше как да ги пропусна — каза Пайпър. — Надявам се, че знаеш какво правиш.
Хирон й бе показал вестника по обяд. Завръщането на баща й от мистериозното отсъствие бе на първата страница. Личната му секретарка Джейн бе уволнена заради това, че е прикрила изчезването му и не се е обадила в полицията. Нов екип бе назначен от Глийсън Хедж, „личния треньор“ на Тристан Маклийн. Според вестника господин Маклийн не помнел нищо от изминалата седмица, а медиите бяха пощурели. Според някои това бе рекламен трик за предстоящ филм. Дали Маклийн нямаше да изиграе човек, страдащ от амнезия? Други смятаха, че е отвлечен от терористи или луди фенове и е избягал, използвайки бойните си умения от филма „Царят на Спарта“. Каквато и да беше истината, Тристан Маклийн бе по-известен отвсякога.
— Всичко върви чудесно — увери я Хедж, — но не се безпокой. Ще го държим настрана от публиката в следващия месец, докато нещата се успокоят. Баща ти има да върши и по-важни неща, като например да си почива и да поговори с дъщеря си.
— Не свиквай с Холивуд, Глийсън — помоли го Пайпър.
Хедж изсумтя.
— Да не си луда? В сравнение с тия хора Еол е нормален! Ще се върна, когато мога, но първо баща ти трябва да стъпи на крака. Той е добър човек. О, между другото, оправих още един проблем. Сервизният парк край залива на Сан Франсиско получи анонимен подарък — нов хеликоптер. А жената пилот, която ни помогна, има изключително изгодно предложение да работи за Тристан Маклийн!