— Благодаря ти, Глийсън — каза Пайпър, — за всичко.
— Спокойно. Не се правя на страхотен. Това е естественото ми състояние. Между другото, като споменах Еол, запознай се с новата секретарка на баща си.
Хедж бе избутан и на екрана се появи красива млада дама.
— Мели! — Пайпър зяпна, но това определено бе тя, аурата, която им бе помогнала да избягат от крепостта на Бол. — Сега работиш за татко?
— Не е ли страхотно?
— Но той знае ли, че си… дух на вятъра?
— А, не. Но работата е много готина. Свежа като… бриз.
Пайпър се засмя.
— Много се радвам. Това е чудесно. Но къде…
— Момент! — Мели целуна Глийсън по бузата. — Хайде, стар козел такъв. Спри да узурпираш екранното време.
— Какво? — извика Хедж, но Мели го издърпа и извика. — Господин Маклийн? Тя е онлайн!
След секунда бащата на Пайпър се появи и се ухили:
— Пайпс!
Изглеждаше страхотно — отново спокоен, с блестящи кафяви очи, брада на половин ден, самоуверена усмивка и нова прическа като за снимки. Пайпър се почувства облекчена, но и малко тъжна. Всичко си бе постарому, а тя не беше сигурна, че желае точно това.
Започна да брои наум. Обикновено такива обаждания в работни дни траеха не повече от трийсет секунди.
— Хей — каза тя притеснено, — добре ли си?
— Миличка, толкова съжалявам, ако съм те разтревожил с това изчезване! Не знам… — Усмивката му изчезна и тя разбра, че той се опитва да си спомни нещо, което трябваше да е в ума му, но не беше.
— Честно казано, не знам какво се е случило, миличка, но сега съм добре. Бог ми изпрати тренер Хедж.
— Бог — повтори тя. Странен избор на думи.
— Разказа ми за новото ти училище — каза татко. — Съжалявам, че в „Уилдърнес“ нещата не се получиха, но ти беше права. Не трябваше да слушам Джейн.
Оставаха им десет секунди може би. Но поне звучеше искрен, като че ли наистина съжаляваше.
— Нищо ли не си спомняш? — попита тя, тайно надявайки се… на нещо.
— Разбира се, че помня — каза той.
Полазиха я тръпки.
— Помниш?
— Помня, че те обичам — каза той — и се гордея с теб! Щастлива ли си в новото си училище?
Пайпър премигна. Нямаше да се разплаче сега. След всичко, което бе преживяла, това щеше да е глупаво.
— Да, татко. То е повече като лагер, не толкова като училище… Но да, мисля, че ще съм щастлива тук.
— Обаждай ми се колкото се може по-често — каза той — и се върни за Коледа. И, Пайпс…
— Да?
Той допря ръка до екрана, сякаш се опитваше да докосне нея.
— Ти си чудесна млада жена. Не ти го казвам достатъчно. Напомняш ми на майка си толкова много. Тя щеше да е горда с теб. А дядо Том — той се засмя — винаги казваше, че имаш най-силния глас в семейството. Един ден ще ме засенчиш, да знаеш. Ще ме запомнят като бащата на Пайпър Маклийн, а това е най-хубавото нещо, което мога да си представя.
Пайпър се опита да отговори, но не можа. Уплаши се, че ще се разплаче. Затова само докосна екрана и кимна.
Мели каза нещо на заден план и баща й въздъхна.
— Звънят от някакво студио. Съжалявам, миличка! — звучеше искрен.
— Няма проблем, тате — успя да каже тя, — обичам те.
Той й намигна. Екранът потъмня.
Четирийсет и пет секунди? Може би цяла минута.
Пайпър се усмихна. Малко подобрение, но все пак подобрение.
Намери Джейсън да си почива на една пейка до стадиона за игри с баскетболна топка в краката си. Беше изпотен от играта, но изглеждаше страхотно с оранжевата си тениска и къси панталони. Разните белези и синини от приключението вече избледняваха благодарение на лекарската помощ от хижата на Аполон. Ръцете и краката му бяха мускулести, потъмнели от слънцето и, както винаги, разсейващи. Късо подстриганата му руса коса улавяше следобедното слънце така, че изглеждаше златна — като докосната от цар Мидас.
— Хей — каза й той, — как е?
Отне й секунда, докато се съсредоточи върху въпроса.
— Хм? О, всичко е наред. Супер.
Тя седна до него и двамата загледаха лагерниците, които кръстосваха напред-назад. Две дъщери на Деметра се шегуваха с двама от синовете на Аполон и караха трева да никне около глезените им, докато момчетата играеха баскетбол. Над магазина на лагера децата на Хермес бяха вдигнали надпис, който гласеше: ЛЕТЯЩИ МАРАТОНКИ ВТОРА УПОТРЕБА — НА ПОЛОВИН ЦЕНА САМО ДНЕС! Хлапетата на Арес отново ограждаха хижата си с бодлива тел. В хижата на Хипнос всички спяха.