Внезапно усещането за триумф, което Лио изпитваше, се превърна в чувство за вина.
— Виж, мястото ме намери само. Писано е било да стане така. Случи се нещо хубаво.
— Дано си прав — каза Хирон.
— Прав съм! — настоя Лио и извади старата рисунка от джоба си, след което я постави на масата така, че всички да я видят.
— Ето — каза той, — Еол ми върна това. Нарисувах го на пет години. Това е съдбата ми.
Ниса се намръщи.
— Лио, нарисувал си корабче с молив.
— Виж! — Той погледна към голямата схема на дъската, която представляваше подробен план на гръцка трирема. Очите на останалите деца на Хефест се разшириха, когато сравниха двете скици. Броят на мачтите и веслата, дори украшенията по щитовете и платната бяха досущ еднакви с тези от рисунката на Лио.
— Това е невъзможно — каза Ниса, — този дизайн е поне на сто години.
— Пророчество… неясно… полет — прочете Джейк Мейсън надписите на плана — това е скица на летящ кораб. Вижте ръчката за кацане и оръжията… свети Хефесте! Има въртящи се балисти, арбалети, щитове от божествен бронз. Това би била невероятна бойна машина. Правена ли е някога?
— Не — каза Лио, — вижте носа.
Нямаше съмнение — предницата на кораба бе глава на дракон. На един конкретен дракон.
— Фестус! — ахна Пайпър. Всички се обърнаха към драконовата глава на масата.
— Той ще бъде най-отпред — каза Лио, — ще ни носи късмет, ще гледа към морето. Аз трябва да построя този кораб. И… имам нужда от помощта ви. Ще го кръстя Арго II.
— Арго II — усмихна се Пайпър. — На името на кораба на Язон.
Джейсън се почувства малко неудобно, но кимна.
— Лио е прав. Този кораб е това, което ни трябва за пътя.
— Какъв път? — попита Ниса. — Та вие току-що се върнахте?
Пайпър прокара пръсти през старата илюстрация с молив.
— Трябва да се изправим срещу Порфирион, царя на гигантите. Той каза, че ще унищожи боговете из корен.
— Така е — кимна Хирон. — Голяма част от великото пророчество на Рейчъл остава загадка за мен, но едно нещо е ясно. Вие тримата — Джейсън, Пайпър, Лио — сте сред седмината герои, които трябва да потеглят на тази мисия. Трябва да се изправите срещу гигантите в тяхната родина, където са най-силни. Трябва да ги спрете, преди те да пробудят Гея напълно, преди да унищожат планината Олимп.
Ниса се размърда неспокойно.
— Нямаш предвид Манхатън, нали?
— Не — каза Лио, — има предвид истинската планина Олимп. Трябва да отплаваме към Гърция.
LIV. Лио
Изминаха няколко минути, преди присъстващите да възприемат казаното. След това другите деца на Хефест започнаха с въпросите: Кои бяха останалите четирима полубогове? Колко време щеше да отнеме построяването на този кораб? Защо не можеше всички да идат в Гърция?
— Герои! — Хирон тропна с копито по пода. — Детайлите все още не са ясни, но Лио е прав. Той ще има нужда от помощта ви, за да построи Арго II. Това е може би най-големият проект, който хижа девет е поемала някога, по-голям дори от бронзовия дракон.
— Ще отнеме поне година — предположи Ниса. — Имаме ли толкова време?
— Имате най-много шест месеца — каза Хирон. — Трябва да отплавате до деня на лятното слънцестоене, когато силата на боговете е най-голяма. Както се видя, не можем да имаме доверие на боговете на вятъра, а летните ветрове са най-слаби и най-лесни за навигация. Не бива да отлагаме повече, иначе може да стане твърде късно и гигантите да не могат да бъдат спрени. Трябва да избягвате пътуването по земя и да използвате само морето и въздуха, така че това превозно средство е чудесно за целта. Джейсън е син на бога на небето…
Гласът му замлъкна, но Лио се досети, че Хирон вероятно си мисли за липсващия си ученик — Пърси Джаксън, сина на Посейдон. Той също щеше да е идеален за това пътуване.
Джейк Мейсън се обърна към Лио.
— Едно нещо е сигурно. Сега ти си водач. Това е най-голямата чест, която тази хижа е получавала някога. Някой да има нещо против?
Никой не възрази. Всички деца на Хефест му се усмихнаха и Лио почти усети как проклятието над хижата се разваля, как чувството за безнадеждност се стапя.
— Значи вече е официално — обяви Джейк, — ти си човекът.
За миг Лио остана без думи. Откакто майка му бе загинала, той цял живот бе бягал. Сега си бе намерил дом и семейство. Призвание. И колкото и страшно да беше онова, което трябваше да свърши, този път Лио не бе изкушен да избяга. Никак даже.