— Хижата на Аполон — обясни Анабет. — Обичат да се перчат колко са велики и точни било с лък, било с баскетболна топка.
Минаха покрай едно огнище, където двама души се биеха с мечове.
— Но остриетата са истински — забеляза Пайпър. — Това не е ли опасно?
— Това е идеята — отговори Анабет, след което добави: — Извинявай. Шегата не беше удачна. Ето това там е моята хижа. Номер шест.
Тя кимна към една сива сграда, над чиято врата имаше изобразена сова. През отворената врата Пайпър видя лавици, отрупани с книги, оръжейни и дъска за чертежи, каквато имаха в училище. Две момичета чертаеха карта, която приличаше на бойна диаграма.
— Като стана дума за остриета — сети се нещо Анабет, — ела сега тук.
Анабет поведе Пайпър към един метален навес от другата страна на хижата. Изглеждаше като направен за градинарски пособия, но щом Анабет го отключи, стана ясно, че пособията вътре са по-различни, освен ако човек не възнамеряваше да воюва с доматите си. Под навеса имаше оръжия — всякакви оръжия. От мечове и копия до тояги като тази на тренер Хедж.
— Всеки герой има нужда от оръжие — каза Анабет. — Най-хубавите са изковани от Хефест, но и нашите си ги бива. Освен това важна за Атина е стратегията — на кой какво оръжие му пасва. Я да видим…
Пайпър не бе в настроение да пазарува оръжия, но разбра, че Анабет се опитва да бъде мила с нея.
Дъщерята на Атина й подаде един огромен меч, който Пайпър едвам вдигна.
— Не — казаха и двете едновременно.
Анабет навлезе малко по-навътре в хангара и след малко се появи с коренно различно оръжие.
— Пушка помпа? — невярващо попита Пайпър.
— Мосберг 500. — Анабет провери предпазителя, сякаш това бе най-обикновеното нещо на света. — Но не се безпокой. Не може да нарани човек. Настроен е да стреля божествен бронз, така че убива само чудовища.
— Хм — отвърна Пайпър, — някак си не мисля, че ми отива.
— Ами… да — съгласи се Анабет. — Доста е селско.
Тя остави помпата настрана и започна да рови сред купчина арбалети, когато нещо в ъгъла на заслона привлече вниманието на Пайпър.
— Хей, какво е това? — попита тя. — Нож?
Анабет го взе и издуха прахта от ножницата му. Изглеждаше, сякаш не е виждал бял свят от векове.
— Не знам, Пайпър — каза тя леко несигурно. — Не мисля, че би ти харесал наистина. Мечовете са по-хубави.
— Ти обаче използваш нож — посочи Пайпър колана на Анабет.
— Да, но… — Анабет сви рамене. — Е, хубаво. Виж го, щом толкова искаш.
Ножницата бе от изхабена черна кожа, обкована с бронз. Не беше нещо лъскаво. Полираната дървена дръжка пасна идеално в ръката на Пайпър. Когато го изтегли, видя, че ножът има дълго четирийсет и пет сантиметра острие от бронз, което блестеше така, сякаш е било излъскано предния ден. Краищата му бяха остри като бръснач. Отражението й, появило се на острието, я изненада. Изглеждаше по-голяма, по-сериозна и не толкова уплашена, колкото се чувстваше.
— Отива ти — призна Анабет. — Този вид ножове се казват паразоний. Те са основно с церемониални функции и са се носели от високопоставени офицери в гръцката армия. Показват, че си влиятелен и богат човек. Добри са обаче и в битка.
— Хубав е — каза Пайпър. — Защо каза, че не бих го харесала?
Анабет въздъхна.
— Този нож има дълга история. Повечето хора се страхуват от него. Първата му притежателка е… Нещата не се наредили много добре за нея. Казвала се Елена.
На Пайпър и отне известно време, за да възприеме какво й се казва.
— Елена… чакай, чакай. Онази Елена? От Троя.
Анабет кимна.
Внезапно Пайпър се почувства така, все едно има нужда от хирургически ръкавици, за да държи ножа в ръце.
— И вие сте го захвърлили тук просто така? Като лозарски ножици?
— Около нас е пълно със старогръцки оръжия — отговори Анабет. — Това тук не е музей. Оръжия като него… са направени, за да се използват. Те са нашето наследство като герои и полубогове. Този нож е бил сватбеният подарък на Менелай, първия съпруг на Елена. Той го нарекъл Катоптрис.
— Което означава?
— Огледало — отговори Анабет. — Може би защото Елена го използвала само за това. Не мисля, че е виждал битка.
Пайпър отново погледна острието. За момент й показа собственото й изражение, но после това се промени. Видя пламъци и гротескно лице, издялано сякаш от кремък. Чу ужасния смях от съня си. Видя баща си във вериги, вързан на кол пред димяща клада.