Водачката от хижата на Хеката, Лу Елън… нещо си, играеше на „хванах ти носа“ с Миранда Гардинър от хижата на Деметра. Лу Елън бе откачила носа на Миранда с магия и сега тя се опитваше да си го вземе обратно.
Джейсън се надяваше, че Талия ще се появи — беше му обещала все пак, но тя не се виждаше никаква. Хирон му беше казал да не се безпокои за това. Талия често се разсейваше с битки с чудовища или задачи на Артемида, но щеше да се появи всеки момент. Джейсън все пак бе притеснен.
Оракулът, Рейчъл Деър, стоеше до Хирон в края на масата. Носеше училищната униформа от академията „Кларион“, с която изглеждаше малко странно, но се усмихна на Джейсън.
Анабет не изглеждаше спокойна. Тя носеше доспехи над дрехите си от лагера, на кръста й висеше нож, а русата й коса бе вързана на опашка. В мига, в който Джейсън влезе, тя го погледна с очакване, сякаш се надяваше да изтръгне информация от него само със силата на волята си.
— Нека въведем малко ред — каза Хирон. — Лу Елън, моля те, върни на Миранда носа й. Травис, ако може, да изгаси горящата топка, Буч, мисля, че двайсет молива са прекалена бройка за която и да е човешка ноздра. Благодаря. Сега, както виждате, пътуването на Джейсън, Пайпър и Лио се увенча — в общи линии — с успех. Някои от вас са чули част от тяхната история, но аз ще ги оставя сами да ви я разкажат.
Всички погледнаха към Джейсън. Той прочисти гърлото си и започна да разказва. Пайпър и Лио му пригласяха от време на време, напомняйки детайли, които той е изпуснал. Отне му няколко минути, но изглеждаше като да е минало много време, понеже всички го гледаха. Настъпилата тишина бе тежка, а щом толкова много хиперактивни герои стояха мирни и слушаха внимателно, значи историята наистина бе странна. Той завърши с това, че Хера го е посетила преди срещата им.
— Значи Хера е била тук — каза Анабет — и е разговаряла с теб?
Джейсън кимна.
— Виж, не казвам, че й вярвам…
— Това е мъдро — вметна Анабет.
— Но не смятам, че си е измислила историята с другата група герои. Аз идвам оттам.
— Римляни — каза Клариса, докато мяташе суха храна към Сеймор. — Очакваш да повярваме, че има друг лагер за герои, които почитат римския аспект на боговете, и ние никога не сме чували за тях?
Пайпър се приведе напред.
— Боговете са разделили групите, понеже всеки път, когато се срещнат, те се опитват да се избият взаимно.
— Което заслужава уважение — каза Клариса, — но защо никога не сме се засичали по време на приключения?
— Засичали сте се — каза тъжно Хирон. — Много, много пъти. И всеки път това е завършвало трагично, затова на боговете се е налагало да отнемат спомените на всички участници. Тази вражда датира от времената на Троянската война, Клариса. Гърците завладели Троя и я сравнили със земята. Троянският герой Еней обаче се измъкнал и стигнал Италия, където станал баща на бъдещия римски народ. Римляните станали могъщи, много могъщи и почитали същите богове, но с различни имена и малко по-различни характери.
— По-войнолюбиви — каза Джейсън, — по-обединени. Отдадени на завоеванията и дисциплината.
— Отвратително — обади се Травис.
Някои от останалите също се чувстваха притеснени. Само Клариса сви рамене, сякаш това й звучеше нормално.
Анабет завъртя ножа на масата си.
— Римляните мразели гърците. Отмъстили им за Троя, като завладели техните острови и ги превърнали в част от Римската империя.
— Не са ги мразели — възрази Джейсън. — Римляните уважавали гръцката култура, завиждали им за нея, и то не малко. А гърците смятали римляните за варвари, но уважавали тяхната военна сила. Така в римски времена полубоговете започнали да се разделят на два лагера — гръцки и римски.
— И оттогава е все така — предположи Анабет, — но това е ненормално. Хирон, къде бяха римляните по време на войната с титаните? Не са ли искали да помогнат?