Лио се изправи на крака, дишайки тежко. Изглеждаше ужасно изплашен, а ръцете му бяха окървавени от стискането на скалите.
— Ох, тренер Кози или който си там… току-що паднах в проклетия каньон! Не ти ли стигат предизвикателствата за днес?
Дилън изсъска към тях, но Джейсън прочете страха в очите му.
— Нямате си идея колко много врагове сте събудили, нечистокръвна измет. Господарката ще унищожи абсолютно всички полубогове. Тази война няма да спечелите.
Над тях бурята се разрази с пълна сила. Пукнатините по стъклената пътека се разшириха. Заваля пороен дъжд и Джейсън трябваше да се приведе, за да запази равновесие.
— Господарката ме вика! — изкрещя лудешки Дилън. — А ти, геройче, идваш с мен!
Той се метна към Джейсън, но Пайпър се хвърли към вентуса откъм гърба му. Макар да бе направен от пушек, момичето успя да го хване. И двамата паднаха. Лио, Джейсън и треньорът се спуснаха да помогнат, но духът изкрещя яростно и призова вихрушка, която повали и тримата. Хедж и Джейсън паднаха на задните си части, а мечът на героя се плъзна по стъклото. Лио си удари главата и се сви, зашеметен и стенещ от болка. Пайпър обаче пострада най-много. Тя изхвърча от гърба на Дилън, удари се в перилата и мина от другата им страна. Остана да виси над бездната, хванала се за оградата с една ръка.
Джейсън се спусна към нея, но Дилън кресна:
— И този ми върши работа!
Той хвана Лио за ръката и започна да се издига, влачейки изпадналото в несвяст момче със себе си. Тайфунът се завихри още повече и ги издигна във въздуха — сякаш ги дърпаше огромна прахосмукачка!
— Помощ! — извика Пайпър. — Някой да помогне!
Сетне се хлъзна и падна с писък.
— Джейсън, върви! — извика Хедж. — Спаси я!
Треньорът се спусна към духа и изтръгна Лио от хватката му с помощта на някаква козя версия на кунгфу. Лио падна на пода, вече в безопасност, но тогава Дилън сграбчи треньора за ръцете. Хедж се опита да го удари с глава, след което го ритна и му каза, че е бухтичка. В това време и двамата се издигаха във въздуха.
Все по-бързо и по-бързо.
Тренер Хедж извика за последно:
— Спаси я! С тоя съм се оправил вече! — след което сатирът и духът на бурята изчезнаха в облаците.
Да я спася — каза си Джейсън. — Но как?
Инстинктите му обаче отново надделяха. Той хукна към перилата и ги прескочи, мятайки се в пропастта. В главата му проблесна мисълта, че сигурно е луд.
Джейсън не се страхуваше от височината. Боеше се да не стане на пихтия, когато се удари на дъното на каньона, на сто и петдесет метра под мястото, където се намираше. Прецени, че няма да постигне нищо друго, освен да умре заедно с Пайпър, но въпреки това сви ръце и се гмурна надолу към нея. Стените на каньона профучаха покрай него като на забързан кадър. Чувстваше лицето си, все едно се бели.
Само след миг стигна Пайпър, която бясно махаше с ръце. Той я хвана през талията и притвори очи в очакване на смъртта. Пайпър изпищя. Вятърът свиреше в ушите му. Зачуди се какво ли е да умреш. Каза си, че сигурно не е приятно. Пожела си да има начин, който да им попречи да стигнат дъното.
Внезапно вятърът спря да свисти. Писъкът на Пайпър премина в ахване. Джейсън реши, че двамата сигурно са умрели, макар да не бе усетил никакъв удар.
— Дж-дж-ейсън? — заекна Пайпър.
Той отвори очи. Вече не падаха. Летяха във въздуха, на около трийсетина метра над реката.
Прегърна Пайпър силно, а тя се намести така, че да може да направи същото. Носовете им почти се допряха. Сърцето й туптеше толкова силно, че Джейсън го усещаше през дрехите.
Дъхът и ухаеше на канела.
— Как успя да… — попита тя.
— Не зная — каза той. — Мисля, че щях да помня, ако можех да летя…
Но сетне се замисли: Не помня дори кой съм.
Представи си как политат нагоре. Пайпър изпищя, когато се изкачиха с няколко метра нагоре. Всъщност не летяха, даде си сметка Джейсън. Усещаше натиск под краката си, сякаш бе стъпил върху струята на гейзер.
— Въздухът поддържа тежестта ни — каза той.
— Ами нека тогава да ни поддържа малко по-сериозно! Да се махаме оттук!
Джейсън погледна надолу. Най-лесно бе полека да кацне на дъното на каньона. След това погледна нагоре. Дъждът бе спрял, а облаците вече не бяха така мрачни, макар все още да боботеха и проблясваха. Нямаше гаранции, че духовете са си отишли. Нямаше представа какво е станало с треньора. А и бе оставил Лио горе сам и почти зашеметен.