Какъв шамар за президента…
Само преди ден медиите съобщиха, че утвърждаването на предложения от него нов шеф на Федералния резерв може да се окаже проблем. Което никак не се хареса на Уолстрийт. Вероятността това да се случи срина „Дау Джоунс“ с 5%. Откакто Фокс бе положил клетва, не беше останал нито един измежду стоте сенатори, който да не бе въртян на шиш от медиите. Според проучване на общественото мнение едва 12% от населението смятаха, че Сенатът си върши добре работата.
И така, какво ли беше привлякло вниманието на Алекс?
— Казахте, че четял нещо, което бил получил от брата на Даян?
— Да. Не го познавам, но Алекс не беше на себе си, откакто откри този бележник. Беше разстроен, никога не го бях виждала такъв. После, преди два дни, някакъв човек проникна в апартамента на Алекс. Чух шум и видях всичко през шпионката на вратата ми.
— Кой беше?
— Бял мъж на средна възраст. Така и не видях лицето му. От едната страна на тила имаше мораво родилно петно, което като че ли продължаваше и отпред. Беше в апартамента само няколко минути. — Тя помълча, после добави: — Имаше ключ.
— Може да е бил служител от офиса му.
Тя поклати глава.
— Не, освен това излезе с бележника в ръка. Носеше и две чанти, после се оказа, че са били пълни с книги по въпросите, интересуващи Алекс. Изследвания на теми като свикване на Конституционен конвент, история на Конгреса, конституционен авантюризъм. Алекс ги купуваше от „Политика и проза“.
Дани знаеше тази книжарница, една от институциите на Вашингтон.
— Знам го, защото ходех да ги получа от негово име, като пристигнеше поръчката. Явно е проучвал някакъв конкретен въпрос.
— И Алекс не ви сподели какво е пишело в бележника?
— Беше негова тайна. Едно от нещата, които Алекс харесваше у мен, беше, че не съм любопитна. Има граници, които никога не преминавам.
— Сигурно разбирате, че може да има и логично обяснение за случилото се. Да не би жена му да има ключ от апартамента?
— Със сигурност. Но вижте и това.
Тя бръкна в джоба на палтото си и извади верижка със златен медальон.
Кръст в кръг.
Подаде му я.
— Намерих това в кошчето за боклук.
Също като него и Алекс мразеше бижутата, което обясняваше защо двамата никога не бяха носили брачни халки. Дани не го правеше от лошо чувство. Просто бижутата му пречеха.
— Имате ли представа какво е това? — попита той.
— Не. Открих го на другия ден, след като той отпътува за Тенеси. Около седмица преди да умре. Докато го нямаше, ходех да наглеждам апартамента му. Видях го в кошчето и не знам защо, но реших да го извадя. И после го запазих. Но мислех в подходящ момент да разпитам Алекс за него.
Дани бе чел статиите. Преди пет дни Алекс излязъл да се разходи в гората зад къщата си. По мръкнало, след като не се върнал, Даян се обезпокоила. Два часа по-късно хората на шерифа открили трупа му надолу по течението на реката, изхвърлено на брега. При аутопсията не били открити следи от насилие. Сенаторът от Тенеси бил обявен за удавен след падане. Свидетели не се намерили, а обстоятелствата около смъртта му повдигали доста въпроси, но по тези места непрекъснато ставали нещастни случаи.
— Кое ви кара да мислите, че е бил убит?
— В деня, преди да отпътува за Тенеси, той ми каза, че трябвало да предотврати нещо чудовищно. Попитах го какво има предвид. Отговорът му беше доста загадъчен. Каза ми, че ако се държим като овце, вълците ще ни изядат.
— Това са думи на Бенджамин Франклин.
— Знам. Той ми каза. Притиснах го малко и той призна, че било нещо във връзка с онова, което четеше. Беше оставил бележника на бюрото си заедно с книгите, които споменах. — Тя посочи с пръст медальона. — Бележникът беше с кафява кожена подвързия, а на корицата беше отпечатан в релеф същият този символ. Доста голямо съвпадение, не мислите ли?
— И смятате, че това е била причината Алекс да бъде убит?
— Едва ли просто е паднал в реката — каза тя. — Няма никаква логика. А този мъж, който имаше ключ от апартамента, е може би доказателството, че съм права.
— Какво очаквате да направя?