Животът й определено не беше лишен от приключения. Касиопея живееше във френско шато и в съседство с него възстановяваше замък от XIII в., използвайки единствено сечива и материали от онова време. Семейството й бе притежавало солидни компании със стотици милиони евро годишна печалба. Като единствена наследница на баща си, тя бе поела семейния бизнес. И се бе справила. Понякога се появяваше в офисите на фирмите си, но като цяло бе дала на мениджърите си пълна свобода на действие.
Касиопея вдигна от земята два камъка с размерите на юмрук и ги захвърли вляво от себе си. И двата предизвикаха желания шум и ефект. Тресна изстрел, куршумът изсвири в посоката, където бяха паднали камъните, и тя използва момента, за да притича до основата на възвишението. Нагоре нямаше ясно очертана пътека, но наклонът не беше кой знае колко стръмен и тя се заизкачва. За щастие, беше облечена с джинси, плътна риза и с ботуши на краката, а дългата й черна коса беше стегната в кок на тила, за да не й пада в очите. Челото й беше лъскаво от пот, очите я смъдяха. Касиопея беше благодарна на съдбата, че бе срещнала Котън Малоун. Той беше с няколко години по-възрастен от нея, висок и широкоплещест, с пясъчноруса коса и сериозно лице. В зелените му очи танцуваха закачливи пламъчета; те я бяха запленили не по-малко от битките, които той водеше със себе си, за да не разкрие чувствата си докрай. Всяко негово движение изглеждаше добре премислено и балансирано. След онова, което се бе случило между тях напоследък, тя бе решила никога повече да не повтаря грешката да си въобразява, че би могла да живее без него.
Обикновено й беше много трудно да го измъкне от Копенхаген. Той вече не живееше с мисълта, че е негов дълг да спасява света. Дванайсет години като един от агентите на Стефани Нел от отряд „Магелан“ му стигаха. Вече се бе научил да казва: „Това не е мой проблем“. Но истината беше, че някои проблеми видимо го привличаха. А нещата все повече опираха до пари. В случая обаче проблемът го бе привлякъл заради връзката със семейната му история. И с един негов прадядо.
Ангъс Адамс. Който, както бе установил, навремето работил като шпионин за Конфедерацията и също като него бил известен с прякора Котън.
Касиопея закри очи срещу следобедното слънце и продължи да пълзи напред; стрелбата бе престанала. Котън сигурно в този момент се изкачваше от другата страна, затова тя спря и легна на топлата земя, за да му остави време да поведе атаката.
Тя знаеше малко за института „Смитсониън“. Едно от най-големите хранилища на информация в света, институтът внушаваше респект дори със споменаването на името си, което в съзнанието на повечето хора се асоциираше с история, мистерии и приключения.
И ето че те сега бяха тук. Въвлечени в поредното приключение. Макар и не чак толкова романтично като онези в книгите или по филмите. Искаше ли да се омъжи за Котън? Странна мисъл при тези обстоятелства. Но напоследък Касиопея все по-често претегляше тази възможност. Или може би просто си фантазираше. Всеки си има своите фантазии, нали? Защо пък тя да бъде изключение? Бракът не беше сред нещата, които бе обмисляла досега.
За момента обаче трябваше да се съсредоточи върху непосредствената задача: как да притиснат натясно този стрелец. А какво щеше да стане по-нататък, можеше само да гадае. Ето това им беше хубаво на приключенията. В живота, както и в любовта. Човек никога не знае как ще свършат.
6
Малоун се затича към пътеката, която щеше да го изведе горе на билото при стрелеца. Междувременно се бе отърсил от умората и от онова усещане за тъпа болка зад очите. Касиопея се справяше добре със задачата си да отвлича вниманието на снайпериста. Дрехите му лепнеха от пот, ноздрите му бяха изпълнени с миризма на суха пръст, която му напомняше за фермата на дядо му. Майка му още живееше там, наследила хиляда и двеста декара земя, на които отглеждаше лук. Говореше се, че почвата по тези места съдържала сяра, от която ставал едър и сладък. Лукът беше официалният зеленчук на щата Джорджия. Което му напомни, че беше крайно време да навести майка си. Отдавна не беше ходил, а и разговорите им по телефона ставаха все по-редки. Тя не се оплакваше, но той си каза, че е дошло време да я запознае с жената, която обичаше.