— Искам да те питам нещо. Удовлетворена ли си от официалната версия за смъртта на Алекс?
— Ти не си ли?
— Това не е отговор.
Даян се отдръпна от прозорците.
— Може би не. Но въпросът ти е странен, особено адресиран към вдовица. Алекс толкова ти се възхищаваше. Чак ми се повдигаше от неговата кучешка обич към теб. Докато аз, както знаеш, винаги съм те смятала за глупак.
Вълна на гняв премина през него, но Дани отдавна се бе научил да не се поддава на евтини провокации.
— И по-лоши неща са ме наричали.
— Не се съмнявам. Аз и двата пъти не гласувах за теб.
Мускулите по гръбнака му се стегнаха, както винаги, когато усещаше, че му предстои схватка.
— Честно казано, не ми пука какво мислиш за мен. Искам само да знам дали имаш някакви съмнения за смъртта на Алекс.
— Той е паднал от стръмния бряг в реката и се е удавил. Няма какво да се подлага на съмнение. Няма данни за умишлено престъпление. От седмица всички медии само с това се занимават. Ако някой е знаел или е видял нещо, досега е щял да се обади.
— Чувам, че Алекс е отказал да се кандидатира отново след две години. Вярно ли е?
— Да. Говорихме да попътуваме насам-натам. Да се порадваме на живота. Мисля, че той с нетърпение чакаше пенсионирането си.
Тейсли му бе казала нещо съвсем различно.
— В такъв случай приемам, че нещата между вас са били наред?
— Защо да не бъдат?
Дани реши да изостави всякакви преструвки.
— Просто се питах дали най-после не му е писнало от жизнерадостната ти природа.
Даян пристъпи към дъбовото бюро, поставено по диагонал пред един от външните ъгли на стаята.
— Тъй като сме само двамата и понеже явно си решил да говориш откровено, може ли да ти правя компания?
— Естествено.
— Ние се обичахме. Бяхме женени отдавна и възнамерявахме да останем женени. За разлика, ако ми позволиш да добавя, от теб. Алекс ми каза, че с брака ти е свършено.
— Защо изобщо те интересува моят брак?
— По-уместен въпрос би бил защо те интересува моят. Доколкото си спомням, ти никога не си се тревожел какво искам аз.
Дани знаеше какво има предвид. Това се бе случило в края на втората година на първия му мандат, когато се освободи място във Върховния съд. Даян бе искала Алекс да получи назначението и бе изпратила писмо до Белия дом, за да го моли за това. Тогава Дани го бе показал на стария си приятел.
— Знам всичко. Тя си го е навила на пръста — каза Алекс, като му подаде обратно листа.
— А ти?
— Знаеш какво ми е мнението за съдиите. Лешояди. Нямам никакво намерение да ставам като тях.
Тогава Дани се бе усмихнал на циничното мнение на приятеля си, което до голяма степен съответстваше на неговото собствено.
— А съпругата ти?
— Ще го преживее.
— Добре знаеш, че Алекс нямаше никакво желание да става върховен съдия.
— Алекс не знаеше какво иска. Разчиташе на мен да вземам решенията вместо него.
Дани долови промяната в тона й — от печален към предизвикателен — и се запита какво ли искаше да каже с този коментар. Алекс Шъруд беше добър човек, но не и слаб. Имаше слабост само към тази жена — нещо, което двамата избягваха да обсъждат, защото последното, което Дани би направил, бе да злослови пред някого против съпругата му.
— Това няма значение сега — каза тя. — Алекс е мъртъв. Аз съм вдовица. Ти си бивш президент. Политиката е минало. Време е и двамата да потънем в небитието.
Личните обиди не го засягаха, но намекът, че от него вече нищо не зависи, стигна до целта. И Дани реши да й го върне, като я подразни на свой ред.
— Колко добре се разбирахте с Алекс? Чувам, че рядко си била във Вашингтон.
— Не съм си давала сметка, че заемам толкова високо място в списъка на хората, които те интересуват.
— Само откакто съпругът ти почина.
Даян долови обвинението в думите му; колкото и да се опитваше да не звучи враждебно, тази жена просто го предизвикваше. Много пъти се бе питал с какво тя бе привлякла свестен планинец от Тенеси като Алекс Шъруд. С пари? Едва ли. Семейството й не беше заможно. С влияние? То бе равно на нула. С характера си? Изключено, освен ако Алекс не си падаше по вечно кисели жени. Може би с красота? Тя имаше изразителен профил с прав, леко чип нос, високи скули и ясно очертана брадичка. Кожата на лицето й беше безупречно чиста. Кичури гъста червеникава коса се спускаха до основата на дългата й изящна шия. Определено хващаше окото. Алекс също беше привлекателен мъж и лесно би накарал жената до себе си да изглежда преждевременно състарена. Но Даян се държеше. Може би беше уверена в себе си? Тя винаги се бе отличавала със самочувствието на кинозвезда, освен това не беше глупава. Дани знаеше, че е магистър по американска история.