— Тези пари разбойническа плячка ли са?
Вместо отговор последва тишина.
— Едва ли искаш да ти задам повторно въпроса — каза Малоун. — Защото това ще стане в офиса на ФБР в Литъл Рок, когато вече срещу теб ще са повдигнати обвинения.
— Златото е на Конфедерацията.
При тези думи Котън усети студени тръпки по гръбнака си. Самият той беше родом от Джорджия, южняк до мозъка на костите си. Баща му беше служил във военноморския флот и той бе прекарал детството си от база на база и от мисия на мисия, макар че родителите му държаха да знае откъде е дошъл. След като баща му почина, двамата с майка му се прибраха в Джорджия, където Малоун живя до осемнайсетгодишна възраст, след което завърши колеж, после постъпи във флота и накрая записа право. Когато влезе в отряд „Магелан“, Стефани Нел беше избрала за негово седалище Атланта. И така, Малоун остана в града до предсрочното си пенсиониране, след което се разведе, продаде всичко и се премести да живее в Дания, където отвори книжарница. През целия си живот бе слушал истории как повечето хора в Джорджия били яростни поддръжници на Конфедерацията, сражавали се срещу Севера, докато накрая изгубили всичко. Родът му по майчина линия бе извадил късмет да запази земите си.
В Централна и Южна Джорджия се носеха легенди за изгубеното злато на бунтовниците. Вицепрезидентът на Конфедерацията Александър Стивънс бе живял в Крофърдвил, недалече от земите на майчиния му род. Бягайки след войната, Джеферсън Дейвис бе кръстосвал тези места, за да не попадне в плен. Дори за хазната на Конфедерацията се говореше, че била минала оттам. Всяка от тези исторически връзки бе изплувала в съзнанието му, откакто директорът на „Смитсониън“ му се бе обадил с молба за помощ.
Той погледна към Касиопея, която с не по-малко внимание очакваше разказа на другия мъж. Но тънките устни на Морз бяха стиснати в упорита черта.
— Кажи им, дядо — обади се Лия. — Или аз ще го направя.
— Момичета — каза той, клатейки глава. — Нищо общо с момчетата. Аз нямах търпение да наследя поста от баща си. Както се полага на един син. Но момичетата… Те са много по-умни, отколкото ние бяхме.
— Дядо е рицар — каза Лия. — Покажи им!
Морз нави ръкава на ризата си и отдолу се подаде избледняла татуировка.
— Кръст в кръг — промърмори Малоун.
— Знаеш ли за това? — попита Морз.
Колко време беше минало, откакто за последен път бе виждал този символ? Двайсет години? Поне толкова. Мозъкът му превключи на бързи обороти, както преди време в Музея на американската история във Вашингтон, където се бе ровил в архивите от 1909 г. Часовникът с бронзово махало на стената удари за половин час.
— Знаеш за какво говори, нали? — попита Касиопея.
— Знам всичко за Рицарите на Златния кръг.
9
Миризмата на пушек събуди Дани Даниълс от дълбокия сън. Тъмната спалня беше пълна с лютив дим. Дани се задави и изкашля въглерода от дробовете си. Разтърси Полийн, за да я събуди, и отметна завивките. Вече напълно в съзнание, си даде сметка, че се бе случило най-лошото.
Къщата гореше. Той чуваше боботенето на огъня и пукането на старата дървена конструкция. Спалнята им беше на втория етаж, както и тази на деветгодишната им дъщеря.
— О, господи! — възкликна Полийн. — Мери…
— Мери! — извика Дани през отворената врата. Мери!
На втория етаж бушуваше огнена стихия; стълбището беше в оранжеви пламъци. Като че ли цялата им къща без тяхната спалня вече се беше предала на огъня.
— Мери! — извика той. — Отговори ми, Мери!
Полийн вече беше до него.
— Отивам да я измъкна — проплака тя.
Дани я сграбчи за ръката.
— Изключено. Няма да стигнеш до там. Подът е изгорял.
— Няма да стоя тук безпомощно.
Нито пък той, само че трябваше първо да напрегне мозъка си.
— Мери! — изпищя Полийн. — Отговори!
Съпругата му беше почти в истерия. Димът се стелеше на кълба. Дани се втурна към прозореца и го отвори. Часовникът на нощното шкафче показваше 3:15. Не се чуваха сирени. Фермата му се намираше на пет километра от центъра на града, върху наследствени земи, а най-близкият му съсед беше на близо километър.