Той вдиша с пълни гърди чист въздух от прозореца.
— По дяволите, Дани! — прошепна задавено Полийн. — Направи нещо!
И той взе решение. Пристъпи назад в стаята, грабна жена си и я задърпа към прозореца. Височината беше около четири метра и половина, а покрай стената на къщата имаше храсти. Нямаше друг начин да избягат от горящата спалня. Това беше единственият им път към спасението, а той знаеше, че тя няма да тръгне доброволно.
— Поеми въздух — каза той.
Полийн послуша съвета му. Наведе се навън, за да прочисти дробовете си. Той я сграбчи за краката и я избута навън, като я завъртя на една страна, за да падне по хълбок в храстите. Можеше да си счупи някоя кост, но поне нямаше да изгори жива. И без това с нищо не можеше да му помогне. Трябваше да се оправя сам.
Той видя, че храстите са смекчили падането и тя се е изправила на крака.
— Бягай по-далече от къщата!
После той изтича обратно до вратата на спалнята.
— Тате! Помогни ми!
Гласът на Мери.
— Тук съм, миличка! — извика той към бушуващите пламъци. — В твоята стая ли си?
— Тате, какво става? Всичко гори, не мога да дишам!
Дани трябваше да стигне до нея, но нямаше откъде. Коридорът на втория етаж беше изгорял, между спалнята и детската стая зееше пропаст, широка петнайсет метра. Нямаше време да скача през прозореца, да търси стълба и да се изкачва до стаята на Мери. След броени минути от спалнята, където се намираше, нямаше да остане нищо. Димът и горещината бяха нетърпими, очите му пареха, задушаваше се.
Момиченцето трябваше да скочи само.
— Мери!
Той изтича до прозореца и погледна надолу. Полийн не се виждаше. Дани се измъкна навън и увисна надолу, хванат с ръце за перваза. Пусна се и падна на краката си в гъстите храсти. После затича към предната страна на къщата. Там видя потвърждението на най-лошите си страхове. Целият втори етаж гореше, включително стаята на дъщеря му. Пламъците бяха обхванали вече външните стени и изцяло унищожили покрива.
Полийн стоеше, вперила поглед нагоре, и стискаше едната си ръка в другата.
— Отиде си! — изплака тя. — Детето ми го няма вече!
Дани затвори очи, за да прогони ужасния спомен, който не му даваше покой вече години.
Причината за пожара? Пурата му, оставена върху ръба на бюрото. Навремето, като градски съветник в Меривил, той си падаше по добрия тютюн. Полийн го бе молила да се откаже от пурите. В онези години димните детектори бяха още рядкост. И въпреки това в официалния доклад от инцидента пожарът бе описан като неумишлен, но предотвратим.
Застанал до входната врата на къщата си, Дани се опита да се успокои. Връщането му в дъжда от дома на семейство Шъруд бе минало без произшествия. Живееше сам. Полийн не бе стъпила тук след клетвата на новия президент. Сега бе започнала нов живот в Нашвил. Идеята бе всеки от двама им да се върне в родното си място и да отвори нова страница. Точно това се опитваше да направи и той.
Сега отвори вратата и влезе. Не си губеше времето с ключалки. Полза — никаква. Ако някой искаше да проникне в дома му, щеше да го направи. А освен това да оправя и разбита врата? Не, благодаря.
Земята наоколо си беше същата, но къщата беше различна. Още навремето той бе съборил останките от предишната и бе построил нова. Животът обаче го бе отвел първо в губернаторската резиденция, после в Белия дом. През цялото време се бе опитвал да забрави, после да си прости, но не бе успял да стори нито едното, нито другото. В крайна сметка чувството за вина му бе струвало брака, защото съпругата му никога не бе забравила или простила. Слава богу, и двамата най-после бяха сключили мир. Той искаше Полийн да е щастлива. Бог му беше свидетел, че жената го заслужаваше.
А той заслужаваше ли го?
Дани сложи бележника на масата, после свали подгизналия си шлифер и го постави на закачалката в антрето. Никой не му бе обърнал внимание, докато си тръгваше. Може би в един момент Даян щеше да забележи, че коженото томче е изчезнало, но дали щеше да го заподозре?
Срещата с нея му бе подействала тягостно. Очевидно Даян бе поръчала апартаментът на Алекс да бъде претърсен и конкретни неща да бъдат прибрани. Защо? Означаваше ли това, че тя е научила и за Тейсли? Трудно бе да се каже. А от какво ли се бе обезпокоил Алекс? Нещо чудовищно. Което се отнасяло до Сената и някакви радикални промени.