Трудна задача. Мнозина се бяха опитвали, но не бяха успели.
Ако се държим като овце, вълците ще ни изядат.
Хубаво го бе казал Бен Франклин. Но Джеймс Мадисън също имаше какво да добави.
Ако хората бяха ангели, нямаше да има нужда от държавно управление.
Всички мразеха Конгреса. Но какво може да се очаква от 535 души, опитващи се да свършат някаква работа? Какво бе казал по въпроса Марк Твен? Камилата е кон, минал през комисия. Твърде много егоизъм, твърде много користни цели и твърде малко компромис. Невероятното беше, че първата власт в държавата винаги бе успявала да си стъпи на краката и да постига целта си тъкмо когато Америка най-много се нуждае от това. Две световни войни. Голяма депресия. Безброй рецесии. Социални осигуровки. Справедливи условия на труд. Граждански права. Здравеопазване. Каквото ви дойде на ум. Конгресът се бе занимавал с всичко. А хората забравяха това.
Дани грабна бележника и седна на един от люлеещите столове в предния салон. В дома на майка му имаше салон, също и в този на баба му, затова и той бе обзавел такъв, макар че рядко го ползваше. Полийн смяташе салона за излишно пилеене на жилищна площ, но реши да му угоди. Докато живееха в Белия дом, те не бяха идвали често в тази къща, тъй като от Тайните служби настояваха в нея да се направят твърде много изменения с оглед на сигурността. Но Дани винаги си бе казвал, че веднъж приключи ли мандатът му, това ще бъде неговият дом, затова искаше да го запази в непокътнат вид.
Той седеше и гледаше бележника с кръста в кръг на корицата. Това е слънчев кръст, бе му казала Даян. Древен символ, носи късмет. Само преди седмица Алекс бе дошъл тук — беше последната им среща. Дани се зарадва да види своя стар приятел, но разговаряха много малко за политика и повече за планински излети и ходене на риба. Нито веднъж Алекс не спомена, че смята да се пенсионира. Нито дума за нещо чудовищно. Нито пък, разбира се, за семейни раздори. А и Дани не бе доловил нищо подозрително в държанието му. Или може би нарочно се бе опитвал да го заблуди? Но с Алекс бяха приятели. Бяха си споделяли много, макар и явно не всичко. И все пак кой бе той, че да го съди? Дани никога не бе споменавал чувствата си към Стефани Нел, макар да бе казал на Алекс, че бракът му с Полийн е приключил.
Той трябваше да разбере дали страховете на Тейсли бяха оправдани. Невероятно беше, че Алекс бе поддържал шестгодишна връзка с жена, а никой не бе подозирал каквото и да било. Но нима при него и Стефани не беше абсолютно същото?
Дъждът потропваше по стъклата на прозорците. Отвън спряха коли. Дани погледна през стъклото на външната врата и видя губернатора на Тенеси. Човекът бе използвал идването си по тези места, за да се срещне с местни бизнес лидери, и още преди няколко дни му бе звъннал, за да си изпроси нощувка в една от излишните му спални. Ноксвил беше на трийсетина километра от тук и старият му приятел можеше лесно да се прибере в резиденцията си, но Дани беше благодарен, че ще има компания.
Той дръпна чекмеджето на масичката до люлеещия стол и пъхна вътре бележника. Нямаше нужда да прави губернатора свой съучастник. След това стана от стола и се провикна:
— Влизай!
10
Даян Шъруд седеше зад бюрото си.
В къщата още имаше хора. Минаваше седем вечерта. Тя се надяваше скоро да се разотидат. След това служителите щяха да почистят. Сред няколко седмици къщата щеше да бъде обявена за продан, като официалната версия щеше да е, че Даян не може да понесе отсъствието на съпруга си. Бяха я построили преди много години с пари на Алекс и понеже нямаха деца, в завещанията си бяха оставили всичко един на друг.
Отвън продължаваше да вали.
Даян бе помолила гостите да я оставят за няколко минути сама и всички бяха проявили разбиране. Двамата с Алекс бяха имали дълъг семеен живот. Бяха се запознали едва трийсетгодишни и той имаше обещаващо бъдеще пред себе си. Решил бе да се кандидатира за законодателното събрание на Тенеси, но някои хора вече го виждаха като сенатор, дори президент. Но вместо това друг го бе изпреварил в Белия дом. Един самонадеян фукльо.
Дани Даниълс.
Още й се гадеше от срещата им. Но тя отдавна знаеше, че Дани може да е всичко друго, но не и глупав. Зад маската му на готин мъж се криеше остър ум. Даян го бе поканила от любезност — обратното би породило въпроси. Изпълнила бе дълга си, той бе отказал, случаят беше приключен. А вместо това Дани се появи, като на всичко отгоре задаваше неудобни въпроси. Дано това да беше последният контакт помежду им.