Даян се почувства достатъчно окуражена, за да си налее едно уиски, и бавно отпи глътка, позволявайки на алкохола да отнеме напрежението й. Вратата се отвори и брат й влезе. Тя бе помолила да го повикат при нея.
— Затвори — каза му Даян. — И седни.
Тонът й показваше лошото настроение, но още няколко глътки уиски я накараха да се почувства по-добре.
Кенет Лейн не беше кой знае какъв мъж — нито физически, нито интелектуално. Висок и слаб, с ръждивочервена коса — наследство от баща им — и мустаци в същия цвят. Лицето му беше напълно лишено от изражение — една особеност, която не преставаше да я дразни. Тази емоционална откъснатост до голяма степен се дължеше на майка им — кротка, безконфликтна жена, с почти никакви убеждения и още по-малко цели в живота. За щастие, Даян бе избегнала този слаб ген и се гордееше, че прилича на баща си, силен и напорист мъж. Но онова, което най-силно презираше в Кенет, беше малодушието му. Брат й беше по-скоро мисловен тип, отколкото човек на действието. Би направил решителна стъпка, но никога сам. Да поеме риск? Това го ужасяваше. А тя обичаше да живее на ръба.
Кенет седна в едно от креслата в другия край на стаята. Даян пристъпи към него с присвити очи и стиснати устни.
— Имаш ли представа какви неприятности си ми причинил?
Проблемът беше започнал преди няколко седмици с едно обаждане от Алекс. Кенет бил отишъл да се срещне с него във Вашингтон, за да му обясни какво са намислили и да поиска помощ.
— Онова, което сте решили да правите с Кенет, ще промени курса на развитието на страната — каза й тогава Алекс.
— Не е ли това същото, за което говориш от двайсет години? Може би е дошло време наистина да направим нещо.
— Не съм убеден, че ти, аз или Кенет можем да вземем такова решение. Това е нещо, което народът трябва да избере след открит дебат.
— Бъди реалист, Алекс. Нищо подобно няма да се случи. Народът няма представа какво иска. Предлага ни се шанс. Защо да не се възползваме?
— Председателят на Камарата на твоето мнение ли е?
— Да. Готов е да се запише в историята.
— Не се съмнявам, като се има предвид какви невероятни ползи ще извлече за себе си. Чета бележника на Кенет, поръчал съм и някои книги. Това, което предлагаш, изглежда напълно законно, изцяло в духа на Конституцията.
— Тези неща се знаят още отпреди Гражданската война. Идеята не е нова. Честно казано, не бих те намесвала в това. Кенет сам взе решението.
— Което само показва колко сме се отдалечили един от друг.
— И двамата знаем, че бракът ни е само за пред хората.
— А пък аз виждам, че през последните две години не си си губила времето. Свършила си повече, отколкото предполагах.
— Искам да постигна нещо, Алекс. А сега имам този шанс.
— Не съм толкова убеден.
От последните му думи я бяха побили тръпки. Поверителността, ограничаването на кръга хора, имащи достъп до тази информация, бе всичко, а решението на брат й да ангажира Алекс излагаше на риск успеха на начинанието. Алекс беше мечтател, който прекалено много разчиташе на системата в сегашния й вид. Като много други и той крещеше за промяна, но не правеше нищо, за да се случи тя.
— Направи голяма грешка — каза Даян на брат си. — Ако исках Алекс да участва, аз сама щях да го включа.
— Кой е умрял, че да те остави начело?
— Ти, когато дойде да молиш мен за помощ.
Той не оспори изказването й, понеже Даян от самото начало му бе дала да разбере, че цената на участието й е тя да взема всички важни решения.
— Алекс ни бе нужен — каза Кенет. — В Сената ще има яростна съпротива, която той щеше да отслаби. Сега ще трябва да търсим друг.
— Кой изобщо се интересува от мнението на Сената? Те просто се изживяват като богоизбрани. Не ми пука за тяхната съпротива. Всъщност приветствам я.
Тя никога не бе избягвала битки.