Даян и брат й бяха близнаци, но, за нейна радост, се бяха оформили като напълно различни индивиди. Нито си приличаха физически, нито постъпваха по един и същ начин. Тя бе развила страст към историята и целенасоченото усвояване на знания, докато той предпочиташе политиката и лесния път към целта. Кенет беше председател на гражданско сдружение, наречено Комитет за спасяването на Америка, което се хвалеше, че негови членове били близо 60% от щатските законодатели в цялата страна. Основна цел бе отправянето на искане за свикване на нов Конституционен конвент по член V от Конституцията. До момента трийсет от необходимите трийсет и четири щата бяха отправили официално искане до Конгреса. Още четири и на Конгреса нямаше да бъде оставен избор, освен да свика такъв конвент с цел разглеждане на нова поправка към Конституцията. С постоянство Кенет се бе сближил с Лушъс Ванс и в крайна сметка бе запознал сестра си с председателя на Камарата на представителите.
Което ги бе довело до сегашния момент.
— Постъпи глупаво, че му даде бележника си — допълни Даян.
— Той ти е казал?
— О, да. И защо си записвал всичко? А и отгоре си отпечатал кръста в кръг. Божичко…
— Дадох бележките на Алекс, за да му покажа, че не сме луди. Че онова, което вършим, почива на законова основа. Внимателно съм проучил всичко и исках да се заема с тази задача. Пък и на кого му пука какво има на корицата? За деветдесет и девет процента от хората това не значи нищо.
— Алекс също беше направил свои проучвания — каза Даян. — И, както бях очаквала, имаше големи резерви. Заяви, че няма намерение да участва.
— Не ти вярвам. Там ти е проблемът. Смяташ всички останали за по-глупави. Винаги си подценявала Алекс.
Както обикновено, думите й минаваха покрай ушите му. Тя се върна до бюрото и взе медальона, който Дани й бе върнал.
— Защо му даде това?
— За да се чувства приобщен. Той оцени жеста ми.
— Залъгвал те е. Каква част от истината му каза?
— Достатъчно, за да разбере, че не вършим нищо ново. Тази идея датира от стари времена.
— Казал си му за ордена, така ли?
— Разбира се. Той беше очарован. Откъде имаш този медальон?
— Какво точно му каза?
— Достатъчно, за да знае, че най-после има възможност да постигне онова, към което се стреми от години. Да промени Конгреса, да промени страната.
Какъв идиот…
— Той просто е измъквал информация от теб, като ти е казвал онова, което си искал да чуеш. Ти не познаваш Алекс, нали? Той обичаше да държи речи. Но така и не направи нищо по въпроса. Това не ти ли се струваше странно? Такива като него се срещат често. Оплакват се колко ужасен е хамбургерът в „Макдоналдс“, а милиони го купуват всеки божи ден. Защо? Защото с него се чувстват в безопасност. Залагат на сигурно. Знаят точно какво получават. Същото е и в политиката. Хора като Алекс биват преизбирани, защото народът знае какво ще получи. Докато бунтари и отцепници от стадото рядко печелят и никога два пъти. Алекс нямаше да промени системата. — Тя помълча малко и добави: — Нито пък ти, честно казано, ако аз не се бях появила.
— Аз съм връзката с Ванс. Аз съм този, който работи със законодателните събрания. Петиции, призоваващи за нов Конституционен конвент, не падат от небето. Аз ги уреждам. Ти си тази, която вдигна мизата, за да включиш и промяна в Конгреса.
Така беше. Но защо човек да не се възползва от всяка предоставена му възможност? През целия си живот бе слушала истории за Рицарите на Златния кръг. Магистърската й дисертация беше за тайните общества на XIX в. Организации като Братството на Съюза, Свободните сдружения, Кръгът на честта. Всички я намираха за брилянтна, настояваха да я публикува в книга, но Даян бе отказала. Вместо това работеше за осъществяването на един план, замислен преди 170 години. Докато накрая идиотът срещу нея не реши да вземе самостоятелно решение.
Даян също бе намесила Алекс веднъж, но не до степента, до която го бе направил Кенет, и във всеки случай не толкова явно.
При създаването на института „Смитсониън“ през 1846 г. с управлението му бил натоварен 17-членен съвет. Понастоящем в него участваха трима сенатори, посочени от временния председател на Сената, трима конгресмени, посочени от председателя на Камарата на представителите, и девет обикновени граждани. Председателят на Върховния съд и вицепрезидентът членуваха в съвета по силата на заеманата длъжност, като първият беше и директор на института. През последните пет години Алекс беше един от тримата сенатори в съвета. Преди две години Даян бе използвала тази връзка, за да си осигури място в един от многото консултативни съвети на „Смитсониън“ — този, който отговаряше за библиотеките. Изтъквайки като претекст любовта си към книгите и историята, тя го убеди да ходатайства за нея и Алекс с радост удовлетвори желанието й. Нищо тогава не бе предизвикало тревога или съмнение у него. Един съпруг, който помага на високообразованата си половинка.