— Досаждах на още едно ченге — отвърнах. — За тази година стават вече триста шестдесет и едно, а октомври още не е изминал.
— Казаха ли ти кои са онези с плакатите?
Поклатих глава. Тръгнахме да пресечем улицата. Линда вървеше от едната страна на Рейчъл, а аз от другата. Аинда изглеждаше безцветна и напрегната, а лицето на Рейчъл беше напълно безизразно.
Някой от групичката каза: „Ето я“. Всички се обърнаха и се скупчиха по-плътно, докато вървяхме към тях. Линда погледна към мен, а после назад към полицаите. Продължихме по пътя си.
— Не ви искаме тук — извика една жена насреща ни.
— Гадна лесбийка — изкрещя някой друг.
— На мен ли ми вика това? — попитах аз.
— Не — каза Рейчъл Уолъс.
Една жена с едри черти и сиви коси до раменете носеше плакат с надпис: „Целта на комунизма е Америка на педерастите“. Друга елегантна жена облечена в костюм шит по поръчка носеше лозунг: „Педерастите не могат да се размножават. Да им изправим резбата!“
— Обзалагам се, че е искала да каже „да ги покръстим“, но не е имало кой да й каже как се пише.
Никой не се засмя, започнах да свиквам вече с това. Когато се приближихме, групичката се събра още по-плътно и блокира входа. В средата на редицата имаше един здравеняк с квадратна челюст и гъста кафява коса. Приличаше на човек, който е играл център нападател, може би в отбора на Харвард. Беше с тъмен костюм и светлосива копринена вратовръзка. Бузите му бяха розови, а очите — ясни. Вероятно още работеше активно в Асоциацията на бившите студенти. Имаше страхотна фигура и беше основният камък, на който се крепеше групичката. Положително беше враг на атеизма, комунизма и хомосексуализма. Сигурно беше абсолютен кретен.
Рейчъл Уолъс тръгна право към него и каза:
— Извинете, мога ли да мина?
Вече никой не викаше. Настъпи тишина. Квадратната челюст поклати глава бавно и драматично.
— Вие нарушавате правото ми да изнасям речи и да организирам събрания — права, които ми гарантира Конституцията.
Никой не помръдна. Погледнах към полицаите. Умникът беше излязъл от колата и се бе облегнал на вратата от страната на тротоара, ръцете му бяха скръстени, а черният му кожен колан — натежал от пълнителите, белезниците, палката, пистолета и една връзка ключове. Може би искаше да дойде и да ни проправи път, но коланът му тежеше.
— Искаш ли да ти направя проход, за да минеш? — попитах Рейчъл.
— Как предлагаш да стане това?
— Мисля, че ако ритна този красавец по задника, ще можем да минем по него.
— Може да сбъркаш, ако се опиташ, човече — рече той. Гласът му беше туземски, като този на Дейзи Бюканън.
— Не — отвърнах. — Няма да сбъркам.
— Спенсър — остро каза Рейчъл, — не искам това. Няма да прибягваме до бой.
Свих рамене и погледнах към младия полицай. Колегата му като че ли не беше мръднал. Той все още седеше в патрулната кола със смъкната върху лицето шапка. А може би полицията правеше икономии и колегата беше просто надуваемо чучело. Младият полицай ми се ухили.
— В момента тук нарушават гражданските ни права — изкрещях аз. — Имате ли някакви планове как да се справите с това?
Той се отблъсна от колата и се изпъчи. Наполовина сдъвканата клечка за зъби мърдаше в устата му докато я буташе напред-назад с език. Дръжката на служебния пистолет се удряше в бедрото му. На униформената му риза бяха закачени няколко ленти — отличия за военна служба. Виетнам, помислих си. Имаше пурпурна лента, лента с бойни звезди и още една — може би със сребърна звезда.
— Може да се изтълкува и така — каза той, когато пристигна, — а би могло да се приеме и че вие създавате безредие.
— Ще ни придружите ли, господин полицай? — попита Рейчъл — Бих казала, че това е ваш дълг и мисля, че трябва да го изпълните.
— Ние сме тук за да предотвратим разпространението на една неморална и вредна доктрина, господин полицай — каза Квадратната челюст. — Това е нашият дълг. Не мисля, че трябва да помагате на хора, които искат да разрушат американското семейство.
Полицаят погледна към Рейчъл.
— Не се хващам на несъстоятелни спорове — каза тя. — Имам абсолютното право да говоря в тази библиотека. Поканена съм и ще говоря. Тук не става въпрос кой е прав. Аз имам права и те се опитват да ги нарушат. Свършете си работата.
Събраха се и други хора, преминаващите коли намаляваха скорост и движението започна да се затруднява, тъй като шофьорите се опитваха да видят какво става. Привлечени от тълпата тийнейджъри се спираха да гледат и се подхилваха.
— Може би ще ви е от полза, господин полицай, да знаете, че съм близък приятел на началника Гарнър. Сигурен съм, че ще му е интересно да чуе от мен какво точно е станало и как са се държали хората му.