— Десет секунди, Шърли — каза той.
Водещата кимна и смачка цигарата в един пепелник на пода зад стола си. Някакъв мъж до мен се размърда на стола си и каза:
— Господи, нервен съм.
Той щеше да говори за отглеждането на пъдпъдъци след като свърши Рейчъл Уолъс. Техникът, който беше клекнал под предната камера, направи знак на водещата.
Тя се усмихна.
— Здравейте — каза тя срещу камерата. — Аз съм Шърли. Гледате предаването „Контакт“. Днес сме поканили сред нас феминистката и лесбийска деятелка Рейчъл Уолъс. Рейчъл е написала нова книга — „Тирания“, която повдига завесата пред някои от начините по които правителството и бизнесът експлоатират жените и по-специално жените хомосексуалистки. След малко ще разговаряме с Рейчъл за нейната книга и по току-що споменатите въпроси.
На монитора над главата й се появи търговска реклама на боя за коса.
Типът със слушалките, свит под камерата каза:
— Добре, Шърл.
Шърл си взе нова цигара от една кутия на масата зад книгата на Рейчъл и я запали. Тя успя да я изпуши почти до половината, преди типът под камерата да каже:
— Десет секунди.
Тя смачка цигарата, леко се приведе напред и когато картината се появи на монитора, тя беше в профил, загледана сериозно в Рейчъл.
— Рейчъл — каза тя, — смятате ли, че трябва да бъде разрешено на лесбийки да преподават в девически училища?
— Безусловно по-големият процент от посегателства срещу малолетни — каза Рейчъл, — се извършват от хетеросексуални мъже. Както съм посочила в книгата си, случаите на посегателство срещу малолетни от страна на лесбийки са толкова малко, че са статистически без значение.
— Но какъв образец на поведение би могла да предложи една лесбийка?
— Своят собствен. Ние не разпитваме останалите учители за техните сексуални привички. Не пречим на така наречените фригидни жени или импотентни мъже да преподават на децата в училище. Струва ми се, че в държавните училища децата нямат голяма възможност да подражават на сексуалните привички на своите учители. А ако сексуалното предпочитание на учителя има толкова убедително въздействие върху нейните или негови те ученици, тогава защо хомосексуалистите не стават хетеросексуални при обучаването им от такива учители?
— Но не би ли било възможно учителят хомосексуалист ловко да подтикне своите ученици към хомосексуални предпочитания?
— Аз току-що отговорих на това, Шърли.
Шърли се усмихна ослепително.
— В книгата си вие привеждате примери на чести нарушения на правото на гражданите на труд както в държавния, така и в частния сектор. Много от нарушителите са от Масачузетс. Бихте ли назовали някои от тях?
Рейчъл започваше да се дразни.
— Аз съм ги назовала до един в книгата си — каза тя.
— Но — рече Шърли — не всички от зрителите, които ви гледат сега, са я чели.
— Вие чели ли сте я? — попита Рейчъл.
— Не съм я довършила още — каза Шърли. — Съжалявам за това.
Типът, свит под обектива на камерата направи някакъв жест с ръката си и Шърли каза:
— След рекламната пауза ще продължим интересния разговор с Рейчъл Уолъс с още по-интересни разкрития.
— Шърли не слуша отговорите — прошепнах на Линда Смит, която стоеше до мен.
— Повечето от тях са такива — рече Линда. — вниманието им е насочено напред към следващия въпрос.
— Освен това, тя не е чела книгата. Линда се усмихна и поклати глава.
— Почти никой от тях никога не го прави. Човек не може да ги вини. Понякога им се падат няколко автора седмично плюс всичката останала работа.
— Напрежението сигурно е ужасно — казах аз. — Да прекараш трудовия си живот без никога да знаеш за какво всъщност говориш.
— Много хора го правят — рече Линда. — Надявам се само Рейчъл да не покаже раздразнението си. Тя е добър събеседник, но твърде лесно й избива чивията.
— Така е, защото, ако тя водеше интервюто, щеше да е прочела книгата.
— Може би — каза Линда, — но Шърли Норт има множество почитатели в областта и може да ни помогне за разпространението на книгата. Посетителите на клубовете по бридж я обичат.
Рекламата за чорапогащи завърши с това, че една от манекенките си разтвори четала, за да покаже подплънката за проветряване, след което отново се появи Шърли.