— Ние я поканихме тук — казваше Дороти. Единият от костюмираните каза:
— Нямате право да правите това.
Приличаше на Кларк Кент. Костюмът му бе от сив, финотъкан плат рибена кост. Имаше очила и четвъртито лице. Косата му бе късо подстригана, а лицето — гладко избръснато. Обувките му — лъснати. Вратовръзката беше с малък възел и прикрепена с игла. Очевидно се издигаше в йерархията.
— Кой сте вие? — попита Рейчъл.
— Тимънс — каза той. — Директор на отдел кадри — говореше много бързо. — Това е мистър Баучър, нашият шеф по охраната. Баучър беше леко закръглен, с дебели мустаци. Никой не представи униформения бодигард, който очевидно нямаше да се издигне в йерархията. Той не носеше пистолет, но от десния му джоб стърчеше кожената дръжка на палка.
— Защо искате да напусна? — попита Рейчъл.
— Защото нарушавате политиката на компанията.
— Как така?
— Забранено е подстрекателството на територията на компанията — заяви Тимънс.
Чудех се дали е нервен или винаги говори толкова бързо. Минах зад стола на Рейчъл, скръстих ръце на гърдите си и се загледах в Тимънс.
— И към какво точно подстрекавам? — попита Рейчъл.
На Тимънс очевидно не му харесваше моето присъствие, но не знаеше как да постъпи. Изгледа ме, след това извърна погледа си бързо встрани към Баучър, после отново погледна към мен и накрая се вторачи в Рейчъл. Започна да й говори, но спря и отново погледна към мен.
— Кой сте вие?
— Зъбната фея — отвърнах.
— Зъбната какво?
— Зъбната фея. Разхлабвам зъби.
Тимънс отвори уста, после я затвори. Намеси се Баучър:
— Нямаме нужда от остроумия, господине.
— Че вие не бихте ги схванали.
Рейчъл рече:
— Мистър Спенсър е с мен.
— В такъв случай и двамата ще трябва да напуснете, иначе ние ще ви помогнем.
— Колко души ви е охраната? — обърнах се към Баучър.
— Това не е ваш проблем — отвърна той. Беше непоклатим.
— Да, но е ваш проблем. Ще ви трябват страшно много такива като вас, за да ни помръднете оттук.
Униформеният бодигард изглеждаше притеснен. Той, изглежда, знаеше какви са му възможностите или пък просто не му харесваше компанията, която охраняваше.
— Спенсър — намеси се Рейчъл, — не желая подобни истории. Ние ще се съпротивляваме, но пасивно.
В помещението беше станало много тихо като се изключат стените. Тимънс заговори отново, може би окуражен от споменаването на пасивна съпротива.
— Ще си тръгнете ли без много шум? — попита той.
— Не — каза Рейчъл. — Няма.
— Тогава нямаме друг избор — реши Баучър.
Той се обърна към униформения — Спаг, изведи я оттук!
— Не можете да постъпвате така — обади се Дороти.
— Вие ще трябва да изчакате и да обсъдите този въпрос с прекия си началник — заяви Тимънс, — защото аз със сигурност ще го направя.
Спаг пристъпи напред и каза кротко:
— Хайде, мис.
Рейчъл не помръдна. Баучър се обърна към Спаг:
— Хвани я, Спаг!
Спаг я хвана нежно за ръката.
— Хайде, мис, трябва да си тръгнете.
Той ме държеше под око, хвърляйки чести погледи встрани. Беше около петдесетгодишен и тежеше не повече от осемдесет и пет килограма, част от които бяха струпани в областта на кръста. Косата му видимо оплешивяваше, а на двете си ръце имаше татуировки. Помъчи се да дръпне леко ръката на Рейчъл. Тя не се помръдна.
— По дяволите, Спаг — избоботи Баучър, — махни я от този стол. Тя незоконно пребивава на територията на компанията. Ти имаш правото да направиш това.
Спаг пусна ръката на Рейчъл и се изправи.
— Не — каза той. — Мисля, че нямам това право.
— Боже Господи! — въздъхна Тимънс.
Баучър се обърна към него:
— Добре, тогава ние ще свършим това. Брет, хвани й едната ръка — той пристъпи напред и я хвана под мишницата.
Тимънс повдигна дясната й ръка и двамата я измъкнаха от стола. Тя се беше отпуснала, а те не очакваха това. Не можеха да се справят с тежестта й и тя се свлече на пода с разкрачени крака при което полата оголи бедрата й наполовина. Рейчъл я придърпа надолу.
Обърнах се към Спаг:
— Аз смятам да предприема нещо. Ти ще участваш ли или не?
Спаг погледна към легналата на пода Рейчъл, а след това към Тимънс и Баучър.
— Не — отсече той, — свикнал съм да върша почтена работа.
Баучър беше зад Рейчъл и ръцете му бяха под мишниците й.
— Пусни я — казах му аз.
Рейчъл възрази:
— Спенсър, предупредих те, че ще бъдем пасивни.
Баучър изръмжа:
— Не се меси, защото ще си имаш сериозни неприятности.
— Пусни я или ще те ударя както си наваден над нея — казах му аз.