— Хей — тихичко рече Тимънс.
Баучър пусна Рейчъл и се изправи. Всичко живо в бюфета стоеше и наблюдаваше. Зле му се пишеше на Баучър. Изпитах съжаление към него. Повечето от зрителите бяха млади жени. Подадох ръка на Рейчъл. Тя я хвана и се изправи.
— Дяволите да те вземат — изсъска тя.
Докато стоях обърнат към нея Баучър се нахвърли отгоре ми. Не беше кой знае колко едър, но пък беше муден. Наведох рамото си и го подпрях с него в гърдите. Той изсумтя. Изправих се, при което Баучър загуби равновесие и се стовари по гръб върху Тимънс.
— Ако ме нервирате, ще ви просна ей там, върху бара — заканих му се с пръст.
— Глупаво копеле такова — избухна Рейчъл и ме удари по лицето.
Баучър скочи отново. Ударих го силно по носа и след това му пернах едно дясно кроше. Той политна назад, помете поне петдесетина чинии от бар-плота и се свлече на пода.
— Под бара е кажи-речи същото, каквото е и върху него — подхвърлих аз.
Тимънс изгуби търпение. Трябваше да направи нещо. Замахна към мен, но аз извърнах глава настрани и парирах удара с дясната си ръка. Тимънс политна силно назад. Сграбчих го с лявата си ръка за яката, а с дясната за панталона, направих с него три крачки към шубера за чиниите, стъпих здраво, напрегнах гърба си и го стоварих отгоре. Една от ръцете му цопна в тенджерата със сос. Картофеното пюре омаза сакото му, той се претърколи през бар-плота и се стовари на пода зад него.
Девойчето с плътно прилепналите дрехи възкликна:
— Браво, готин! — и започна да ръкопляска.
Повечето от жените в бюфета се присъединиха към нея.
Приближих се към Рейчъл.
— Да тръгваме — казах. — Някой сигурно е повикал полицията. Най-добре е да си тръгнем с достойнство. Не ми удряй повече плесници, докато не се измъкнем навън.
13
— Проклет кучи син — каза Рейчъл.
Вървяхме по „Арлингтън стрийт“ обратно към „Риц“. — Не съзнаваш ли, че щеше да има много по-голям ефект, ако ги беше оставил да ме извлекат навън пред погледа на всички онези жени?
— Ефект за какво?
— За издигане на съзнанието на тези жени, които стояха и наблюдаваха как ръководството на компанията им демонстрира своето пренебрежително отношение към техния пол.
— Що за телохранител бих бил, ако си стоях спокойно и гледах как двама простаци с основно образование влачат тялото, което съм определен да охранявам?
— Интелигентен. Такъв, който си разбира от работата. Нает си, за да ми пазиш живота, а не да упражняваш фантазиите си „в стил крал Артур“.
При „Арлингтън“ свихме наляво. От другата страна на улицата един нисичък мъж с посивяла коса, навлечен с две палта, повръщаше пред статуята на Уилям Елъри Чанинг.
— Там ти олицетворяваше всичко, което ненавиждам — заяви тя. — всичко, за което съм се опитвала да попреча всичко, което съм изобличавала — суперменството, насилието, онази надута мъжка арогантност, която кара мъжа да защитава всяка придружаваща го жена, независимо от нейните желания и потребности.
— Не говори общи приказки — рекох. — Бъди по-конкретна и кажи, че не одобряваш поведението ми.
— Поведението ти ме унизи. То означаваше, че съм една безпомощна и зависима личност и че се нуждая от някой голям силен мъж да се грижи за мен. Този образ се запечата отново в очите на онези млади жени, които започнаха глупашки да ръкопляскат след като всичко свърши.
Бяхме пред „Риц“. Портиерът ни се усмихна — вероятно доволен, че не бях с колата си.
— Може би е така — отвърнах. — Или пък всичко това са куп теории, които нямат почти нищо общо с практиката. Пет пари не давам за теориите или за крайните последствия от класовата борба, или каквото и да било. Не мога да се занимавам с такива глупости. Аз действам конкретно. Точно в този момент не можех да ги оставя да те влачат навън и да си стоя настрана.
— От твоя гледна точка, разбира се, достойнството ти щеше да бъде накърнено. Аз съм само поводът за поведението ти, а не причината. Истинската причина е твоята гордост — ти не го направи заради мен, не се опитвай да се заблуждаваш.
Усмивката на портиера ставаше все по-измъчена.
— Пак бих го направил — казах.
— Сигурна съм в това — отговори Рейчъл, — но ще трябва да го направиш с някой друг. Между нас нещата са приключили. Не искам повече да се въртиш наоколо. Каквито и да са мотивите ти, те не съвпадат с моите и аз нямам намерение да изневерявам на принципните си убеждения, само за да не засягам твоята гордост.
Тя се обърна и влезе в хотела. Погледнах портиера. Той беше зареял поглед някъде към парка.
— Най-лошото е — казах, — че май имаше право.
— Точно това е най-ужасното — отговори ми той.