— Изглежда, че това не те успокоява напълно — обадих се аз. — Защо да не сметнем, че обажданията са дело на някой маниак?
— Маниаците няма откъде да знаят за книгата. Нито пък да познават твоята клиентка. Не твърдя това със сигурност. Възможно е да има някой побъркан в издателството, в печатницата или другаде, където може да се види книгата. Струва ми се обаче, че нещата са по-сериозни. Мирише ми на враждебна и добре организирана опозиция.
— Чак пък толкоз!
— Май не си много съгласен — подметна Куърк.
— Напротив, изглежда че е точно така. Именно това ме безпокои. Заплахата ми се струва реална. Явно някакви типове искат книгата да бъде спряна не защото прави разкрития, а тъй като съдържа твърдения, които те не искат да чуят.
Куърк кимна.
— Точно така. Не става въпрос за пазене на тайна. Ако изобщо сме прави, а ние и двамата гадаем, те се противопоставят на нейните становища и на начина, по който ги изразява. Само че и двамата се мъчим да гадаем.
— Да, но ние сме добри в догадките — казах аз. — Имаме доста опит в тази област.
Куърк сви рамене:
— Ще видим.
— Освен това, някой се опита да направи нещо като професионално покушение срещу нея преди няколко дни.
— Добре, че толкова бързо ни съобщаваш — реагира Куърк.
— Сега го правя, изслушай ме.
Разказах му за инцидента с двете коли на „Линуей“. Добавих и за случките в Белмонт и Кембридж. Описах му и историята в застрахователната компания.
— Вас, детективите на свободна практика тия работи май доста ви забавляват?
— Убиваме си времето — отговорих аз.
— Историята на „Линуей“ е единствената случка, която звучи сериозно — реши Куърк. — Дай ми номера на колите.
Така и направих.
— Може би само са искали да те изтормозят.
— Мисля, че бяха наясно как да действат.
— Глупости, всеки знае как да действа. Всичко живо гледа „Барета“ и „Коджак“. Достатъчно са вътре в тия работи.
— Да — съгласих се. — възможно е, а може и да е замисъл.
— Заговор ли? — Куърк повдигна вежди.
— Възможно е.
— А дали е вероятно?
Свих рамене:
— По света се срещат по-страшни неща, отколкото във всичките ти философии, Хорацио.
— Такъв интелектуалец като теб съм виждал само още веднъж през живота си — започна да си припомня Куърк — през лятото на 1967-ма го арестувахме за сексуален тормоз на деца.
— Умен не означава непременно добър — рекох аз.
— Отдавна съм забелязал това — отвърна Куърк. — във всеки случай не съм навит да приема, че е заговор без повече доказателства.
— Нито пък аз. Можеш ли да пратиш някой да я наблюдава?
— Ще се обадя пак на Калахан от „Риц“. Ще му обясня, че си излязъл от играта и той ще бъде малко по-внимателен.
— Това ли е всичко?
— Да — отсече Куърк. — Това е. Нямам излишни хора. Не мога да й поставя лична охрана. Ако тя предприеме нещо публично някъде, може би ще мога да й осигуря малко безопасност. Ние и двамата, обаче, знаем как стоят нещата — нито аз, нито ти можем да я защитим, освен ако тя не иска. Дори и тогава ще зависи доколко сериозно е застрашена.
— Като я очистят, тогава ще се втурнеш в действие. Тогава сигурно ще отделиш дори една дузина хора.
— Хайде да се поразходиш — каза Куърк. Забелязах, че бръчките, които се спускаха по носа към ъгълчетата на устата му, са се врязали по-дълбоко. — Няма нужда да ми четеш лекции как да си върша работата в полицията. Все още съм тук — не съм напуснал.
Станах.
— Извинявай. Започнах да те обвинявам. Нещо съм станал раздразнителен от тези истории.
Куърк кимна.
— Ако номерата на колите ме насочат към нещо, да ти се обадя ли?
— Да.
— Окей.
Излязох.
14
Седях със Сюзън на открития бар в самия център на пазара „Куинси“ — ядяхме стриди, пиехме бира и спорехме.
— Защо не си стоял настрана? — попита Сюзън. — Рейчъл те е помолила точно това.
— И какво, да стоя там и да гледам как я изнасят насила ли?
— Да. — Сюзън изсмука звучно една стрида от черупката. В тоя бар не предлагат вилици. Само сервират стридите, мидите или скаридите, с бира в хартиени чаши. Има паници с трошачки на стриди и пластмасови шишенца със сос. Нарекли са това място „Моржът“ или „Дърводелецът“, но така или иначе ми допада.
— Не можех да постъпя по този начин — казах аз. Тълпите пъплеха надолу по главното платно, под сводестия таван на пазара. Един брадат мъж с шапка за ски и зелено поло наблюдаваше Сюзън, шепнейки нещо на човека до него. Последният изгледа Сюзън и кимна. Двамата се усмихнаха, после забелязаха, че ги гледам, извърнаха поглед и продължиха пътя си. Поръчах си още една бира. Сюзън си пийна малко от нейната.